Всеки ден, на всяко място......на улицата, в заведението, пред входа.... Част от „декора” на града. Ужасно звучи нали – но сме изградили в себе си възможността и да не ги забелязваме, поне не всички. Ровят в боклука, в нашия боклук, молят се, досаждат, препречват ти пътя, пълзят с наранени крака по улицата, влачат ревящи и голи деца, опитват се да свирят на тънките струни в душата ти, наречени милосърдие, състрадание или сантимент. Просяците. Има ги, факт са. Какво да правим с тях?

Как да реагираме пред групичката хлапета, които сутрин се разтоварват в центъра на София от мерцедес, шофиран от скъпо облечен мастит чичко. Какво можеш да отговориш на мъжът от Раковска, с дълбоката рана на крака, като разсечена с брадва,  която през няколко месеца сменя своето място. Да подминеш ли възрастната жена от ъгъла на площад Славейков, която от десетина години събира пари за операция на болно дете. Събира ги на едно и също неизменно място, вдигнала тежък дървен плакат с надпис, снимки, икона, седнала до един от магазините при пейката на Пенчо и Петко. Можеш ли да извърнеш глава от циганката, гушнала ревящо бебе, която пред НАТФИЗ те моли за стотинки за мляко. Бебето е едно и също, майките са различни. А на продаващите в заведенията картички от името на нещо си. Глухите, които в същите заведения минават по масите и оставят някакви неща, които обикновено в същата бройка си прибират на връщане от обиколката. Как да се сдържиш да не поставиш на място свирещия на акордеон скандалджия в градския транспорт, който цветисто ще те сбръчка от псувни, ако не му дадеш стотинки, упреквайки те: „да ти свиря без пари ли искаш”. Има ли смисъл да влизаш в дебат със сбръчканата 80 годишна миловидна старица, от която в 12 часа през нощта искаш да купиш за два лева нещото като клонче в ръката й, за да се прибере на топло и същата душица се запъне, че го продава само за четири лева и нито стотинка по-малко.
Познаваш вече и лъжата, и сценката, и опита да те бълбукат.
Обаче!
Еднозначно ли е?!
Едва ли!

Този, който се обръща гнусливо при поредния просяк и произнася репликата „не можеш да дадеш на всички”, всъщност не дава на никого.
Всеки има своя отговор на въпроса – Милосърдието...Как го чувствам, какви са ми потребностите? 

Има житейска съдба, или късмет, или момент ако щеш. Ти си Тук, просяка е Там. Така е днес, утре...един Господ знае. 
Ровещия в моя боклук срещу входа може да ме лъже, че с исканите стотинки ще си купи хляб. По-вероятно ще си купи пиене. Но е искрен в едно, в този живот не му е проработил късмета. 
А аз пак си купих нова чанта...

Един приятел, успял адвокат, от най-успелите в страната, ми разказваше една история за себе си. Преди години, при своя житейска драма, скитайки нощем без посоки, едната нощ се оказал седнал в един от заминаващите влакове. Останал. В купето му влезли двама, баща и син, маргинализирани типове. Бащата инвалид, сина – шизофреник. Наблюдавал ги няколко часа, сам не помни колко. Приятелят ми, успелия в живота, казва: „И днес, като ме гепи усещането, че съм хванал Господ за шлифера, отивам там... Гледам ги, слушам ги, подавам им нещо... Само така се връщам...”

милосърдие.От няколко дни на ъгъла на Раковски и Графа има една баба, която пищи,буквално пищи - синее,гладна съъм, умирам от глааад!
Колко ли баби наистина умират от глад някъде, без някого и безмълвни. Не знам...мислила съм го..много
http://benra.blog.bg/viewpost.php?id=117373
Поздрави за написаното!

Трудно е да се коментира жестокя и нечовешки груб живот на просяците. Съдба ли е, какво ли е??? Знам само, че от глад боли, гладът е най-голямата болка. А да живеем в 21-ви век в Европа, а някой на ъгъла да зъзне от студ и да умира от глад е недопустимо. Мисля, че тези които са отговорни са управниците. Но и черквата не е на мястото си. Да сте чули за някакво мисионерство? За топли супи и приюти за бездомни в манастири? Не, не сте... Превърнали са ги в механи и мини-хотелчета, да им се невиди и тумбаците с тумбаци ниедни....

в сащ има закон против просяците, мисля че е време и тук да въведат такъв.

:) не може без просяци! Поне не крадат. Ако някой много му пречат-нека пробва поне един ден да бъде като тях.

Усети ли прозрението ! ..

Трогателно,въздействащо-поздрави!

Благодаря ти.
Мислим еднакво...

...и в "най-белите" страни, които си даваме като светъл пример. Не се опитвам да оправдая управляващи. Просто факт.Иначе си права.

Сигурно не може без тях, щом ги има и ги е имало :)

Ако се уповаваме на късмета, няма да стигнем далеч... Вярно, че както е рекъл Цицерон Fortuna caeca est - Съдбата е сляпа, но толкова сляпа съдба управява само слепците. Нека не се правим, че проблемът на просяците е наш и не е техен. Знам, че звучи грубо, но ако се освободим от сантимента ше видим, че е така. Има някаква причина те да са просяци и тя не е лошият късмет. А според мен човек трябва сам да реши кой е по-ценен за него... дали той самият, приятелите му, съпроугът/съпругата, децата... или някой непознат, който рови в кофата му за боклук.
Вярно, една чанта изглежда като панаир на суетата пред човешкото нещастие, но тя може да направи щастливи толкова много хора, дори само заради усмивката на новият й притежател.

Да ти кажа, евала че ги има прозренията :))

Благодаря ти!

@diesirae
Всичко е суета...и мъдростта е суета :))
Но няма черно и бяло, нищо не е еднозначно и няма как да метнеш една категорична и крайна гледна точка. Поне на мен ми е кофти, ако се хвана в такава...

ето пак говорите за проблема,но не и за решението!
добре какво ще правим с тези хора?!
та нали нашите "демократи" позволиха да се стигне до тук!!!И за какво ние мама му стара все констатираме...изтъкваме,нервничим,но никой нищо не прави!Е до кога питам аз?!Ние сме хората които трябва да сложат край на тия подигравки на нашите "демократи"...

.... няма въпросителна, защото може и да е риторичен... въпрос на - как ще го прочетеш, усетиш. Може и някой да има решение, друг-не. Може и въобще да няма решение.... Всъщност, помниш ли слепия просяк в Библията? Това си мислих днес, винаги ги е имало просяците. Пак - има ги и в светлите успели страни, с изключителна социална политика... Защо?!

Но ние можем да ограничим тези несправедливости...помисли малко!До вчера си успял...но днес в една капиталистическа държава,дето всеки краде,лъже,мами....ти си на дъното,няма кой да ти помогне ръка,няма блага дума!Просто ти си сам...положението става все по-зле и по...Казваш политика,да така е,но и до голяма степен обществено самосъзнание!!!!

Е, давай решението де :))

Тоя скандалджия с акордеона го знам много добре.

ти си купила с изработени твои пари, не с чужди, я.
за просяците и аз съм съгласен, че трябва да се направи нещо, защото е срамота в 21 век да има гладни и мръзнещи хора, но то трябва да е под формата на безплатни кухни и места за нощувка, както се предлага на бездомните по света. който иска да дарява пари, ги дарява на организации, които се занимават с тези дейности. щото иначе ако ги дадеш на ръка на самите бездомни, те си купуват пиене, цигари или дрога.

Този, който се обръща гнусливо при поредния просяк и произнася репликата „не можеш да дадеш на всички”, всъщност не дава на никого.
Абсолютно точно си го казала. Хората, които най-често казват тези думи в повечето случаи имат пари, но през живота си не са дали и стотинка на някой просяк. Ами давайте, по малко. Няма да обеднеете с 20 стотинки примерно, или 30. А, за сериозното решение на проблема... не знам. Въртят ми се някакви робин-худовски идеи от рода на "да вземем малко от богатите и да дадем на бедните". Но това е много сложно и практика почти невъзможно за изпълнение. Евентуален отговор е благотворителността, доколкото я има. Проблема е много сложен, и сигурно затова го има в почти всички държави.

Държавата не допуска Църквата да открива приюти, сиропиталища, болници. Църквата е конституционно отделена от държавата. Т.е. Държавата е тази, в лицето на политиката, която не позволява на Църквата да развива дори и социална роля. Последното се прави с пари, а Църквата не е бизнес-център, банка, или спортен тотализатор за да ги има.

@анонимен 3
Я кажи малко за този закон против просяците в САЩ. Че толкова много съм ги виждал там, включително и в центъра на Вашингтон, даже като че ли там са повече от навсякъде другаде. Или може би смяташ, че това са просто бездомни, а пък просяк е активната версия на бездомния? Впрочем и тамошните са си сложили по една шапка/паница/чаша или нещо друго, в което да им пускаш пари. Има ги и в Западна Европа, в най-големите и богати градове. Всъщност даже подозирам, че нарочно отиват там, защото покрай тях ще минават много повече хора и имат повече шанс някой да им даде нещо.

@whay
Нашите демократи, викаш, са виновни за появата на просяците... Ами да ти кажа, има нещо вярно в това, но то е само дотолкова, доколкото при социализма не беше позволено да се показва, че имаме такива хора. Не трябваше да се показва, че имаме и наркомани, и проститутки, и опозиция дори. С цената на доста репресии тези неща не се виждаха, а някои може би дори се подтискаха и наистина бяха по-малко. Само че сещаш ли се, че социализмът имаше и лоши страни?

@diesirae
Една нова скъпа чанта може да направи щастливи точно трима души: плиткоумната й нова притежателка, на която не й стигат предишните 115 чанти, които се чуди къде да слага и кога да използва, дизайнерът, чието име носи, и на търговците, които печелят от продаването на изделията на въпросния дизайнер. За всички останали тя носи нещастие: животното, което са убили, за да я изработят, работниците, които са я шили за жълти стотинки, всички приятелки на гордата собственичка, които позеленяват от яд, че тя има по-хубава чанта от тях, мъжът й, който вижда как парите му се харчат за поредната безполезна глупост, и кой ли още не.

@stone
Хабер си нямаш колко по-ужасни неща има по света през 21 век. И не се очертава положението да се подобрява, повярвай ми!

Какво толкова е казал whay,че започваш отново да противопоставяш коментиращите. Той спомена думата "демократи" и ти отново видя само себе си в нея. Това е дума която се отнася за всички, не я приобщавай, не можеш да я разделиш.
Често търсиш крайностите.
Какво толкова е казал anonimen 3, като споделя че в САЩ има закон против просяците. Предизвикваш безсмислени дебати, а си умно момче.
Или искаш всички да филосовстват като теб?
Все пак те уважавам въпреки че и за мен си имаш надменното мнение.

Съмнявам се, че в САЩ има закон срещу просяците. Когато там има закон срещу нещо, това нещо не пълни улиците на столицата и най-известните градове.

Whay "обвинява" демокрацията за това, че днес имаме просяци. Това е толкова безумно, колкото и да се обвинява социализма - независимо дали за това, че по негово време е нямало, или за това, че сега има просяци.

Не противопоставям никого на никого, само аз се противопоставям на тези, които смятам, че не са прави, и подкрепям онези, които смятам, че са. И гледам да говоря по поставената тема.

За мен е приятно да чета темите в постингите ти. Казвам го като обикновен четател а не с претенциите на критик. Интересни теми, интересно поставени без да намесваш политика а предизвикваш политически дебати.

Пиши и си копувай чанти!
:)

Убедителен си.
Малко ти завиждам.
Бъди здрав!

Определено същото бутах и аз като идея. Има ги във всички времена и епохи и навсякъде. Толкова навсякъде, че даже се замислям дали не трябва да бъде така...Както и да ти звучи това.
Повечето от категоричните ти редакции на чужди мнения са точно аргументирани и убедителни. Без крайните мнения, разбира се. Но и сам знаеш, че няма как да бъдем крайни...
А под плиткоумната притежателка на нова чанта, предполагам не визираш мен, защото би звучало като комплексирано мнение на ощетен от страна на дамско присъствие ерген на какъвто не приличаш.

Много непретенциозно присъствам в блог бг. Влязох на шега, признавам интересно ми е не дълбокомисленото опиване от собствени думи и мисли, а провокацията... Стойностно ми е да чуя тук теб, а не себе си :) И заради хора като теб пускам и чета мнения.
Благодаря ти.

Църквата има пари, вярвай ми. Много пари :)))
В ръцете си държи и ресурса от всички убедителни аргументи, за да намери още, когато реши. Имам познат свещеник, добър свещеник (един от малкото, за съжаление), който успяваше за три дни да събере стотици левове при определена кауза. Бизнесмените не отказват на църквата по няколко причини. Едната е, че "бизнесмените" се страхуват от някои свои грехове и даване на църквата им се вижда добър и спасителен аванс :))) Друг е въпроса, че на църквата не й се мърда, капсулирала се е и....Бе една от най-паметните ми гледки е на свещениците в един храм, които бяха седнали около една маса, за да разделят придобитото от няколко сватби - пари и вещи. Четирима свещеника, преди да започнат с -това на мене, това на тебе - погледнаха едновременно към тавана на църквата и смирено казаха "Подай, Господи". Какво непозволяване, каква политика....
Извинявайте за общия знаменател, има и читави свещеници...но това е общото.

Харесва ми мнението ти. Няма решения, но не е и примиренческо. Бе, нещо като истинския живот е, той е точно такъв - човешки, неагресивен, добронамерен, понякога хаотичен, друг път объркан, борчески или сантиментален....но истински. Просто живот :))

"А под плиткоумната притежателка на нова чанта, предполагам не визираш мен". Не, освен ако нямаш вече поне 116 чанти (включително последната) :-P

Ако имах 116 чанти, щях да имам и достатъчно по-интересни и смислени занимания от мотаене из блогове - в момента щях да съм на масаж в Париж, примерно :))

Много го умеем това да превърнем една тема в безкрайна... ОК. Отде реши, че работниците са я шили тая чанта за жълти стотинки? О, да! Те работниците са вечно онеправдани! Дай да не им даваме хляб като купуваме чанти, а да дадем партие на просяците! Хахахахахахха

Просяците са си просяци и такива ще останат. Те са хора които са три типа - едните просят за мастития чичко с мерцедеса и това се нарича бизнес, другите просят защото не могат да превъзмогнат някой свой лош порок и накрая може би единствените на които има смисъл да обърнем внимание са тези които просят заради лоши порок на други. Това са дечица, които просят пари за да ги занесат на бащите си да си купят пиене и да им плеснат по някой шамар, ако не ги занесат. На просяците има смисъл да се помага само материално. Баща ми веднъж бил на гарата в София и на исканите от циганчето пари да купи хляб, откликнал като му купил ХЛЯБ. Това е единствения начин - да оставяте стари дрехи пакетирани до боклука да нахраните детето като му купите баничка и боза това има смисъл, дадените пари в 99% от случаите се харчат за пиене, цигари, наркотици и др. "благинки".

Дали трябва да кажа още нещо или да считам, че така си се излагаш достатъчно и сама? ;-)

Ау, безкрайно се извинявам - сам... Не можех да повярвам, че защитник на доброто, което носи купуването на чанти, може да бъде мъж... Освен да е търговец на луксозни чанти - друго обяснение нямам :-)

...се грижех за едно циганче. Идваше всеки ден в студиото на сестра ми да мрънка за стотинки и аз, с някаква възпитателна цел, като се случех там му подавах да изхвърли боклука, за да свикне с идеята, че парите са срещу някакъв труд....
Един ден, пристигна болно, отидох да му купя лекарства и напълних една торба с храна. Спря да идва, срещнах го след месец в района. Вкъщи го бяха претрепали от бой заради това, че носи храна, а не левчето, което му давах...

Аргументът ти е ad hominem...

И да добавя, че като всеки работещ мъж и аз си имам чанта (и е хубава, но не е кожена. Незнам защо реши, че всички чанти са кожени... ама то и ти не знаеш).

Че или трябва да им даваш това, което искат - или нищо! :-)

Между другото, леко отклонение - но май единствено у нас има просяци, живеещи в нормални апартаменти. В другите страни просят само хора, изхвърлени на улицата, които вече просто наистина нямат как да водят нормален живот. Докато тук просто си има професионалисти, да не кажа, че голяма част са такива. Най-често дори са "на работа" при хора с мерцедеси, които им пазят мястото, на което си правят оборота...

Та аз не те обвинявам - просто си търся обяснение защо мислиш така. А това, че не мога да приема как някой ще вижда полза от ненужния (подчертавам, само ненужния) лукс за други, освен за трите категории, които съм описал в коментар 21, си е мое твърдо убеждение, което си свободен да коментираш.

За себе си съм намерил решението. Когато имам пари давам на всеки по малко и не решавам проблема! Жалко!!!

Знам, че много от тези деца ги бият ако не носят пари вкъщи, но като им даваме пари не решаваме проблема просто отлагаме неизбежното. За такива деца, които ги бият родителите им, правителството има "социални" програми /е има и един тънък момент не се изпълняват/. Та същите тези деца, като пораснат /ако пораснат/ стават същите каквито са родителите им. Просто в първите 7 години е истината и хората не се раждат такива каквито са, а стават такива каквито ги възпитат. На много места по света тези проблеми са решени. Когато нахраниш и облечеш едно дете или един стар и измъчен човек е сигурно че си му помогнал. Защото тогава хората имат шанс да станат по-добри, а не да озлобеят срещу близките си и обществото - просто ти си взела най-доброто решение като си нахранила циганчето и макар и пребито после то е станало малко по-добро - сигурен съм. Шанса ако му беше дала левче да остане хем болно и пак да е пребито е голям.

Не мисля, че блоговете са място за чат, но за последно. Днес може случайно да видя притежателката (тамкаквотоумната) на нова чанта в асансьора доволна, щастлива, със самочувствие, тя да ме поздрави и "да ми направи деня" както се казва... В коя категория попадам точно? Не ми отговаряй...

Генерален и прибързан извод :))
Ставаше дума за дете. Тези, стоварваните от мерцедеса, влачените в градски транспорт и щипани за да плачат.... знаеш, нали...някои деца и наранявани, за да будят съжаление и съчуствие... Стига с това.
Един виц, че стана драматично.
Един американски бизнесмен всяка сутрин, в продължение на години, преди да влезе в офиса си подавал по 5 долара на неизменностоящия пред вратата просяк. На двайстата година му подал 2 долара и просякът се втрещил. "Синът ми се жени" - казал магната, "жени, къщи, разходи....сега ще пестя от всякъде".
"Така ли!!!!" - ревнал просяка... "искаш да кажеш, че от тук нататък аз ще издържам младото семейство ли!!!"

Виж сега - всеки с ценностите си. Лично аз, ако я разпозная като "тамтаковаумна" притежателка на 116 чанти, както и да ми се усмихне, ще изпитам само тъга, че има и такива, и изобщо няма да ми направи ни деня, ни нещо друго...

Да си ходите с табелка вече колко чанти имате и за к'ви кинти... че да ви разпознават... Изхода е, с други думи, и ние да станем просяци :))))

(Пък за Венера Милотска, аз от малък съм увреден да си я харесвам)

чак сега отговарям, щото бачках.
в САЩ има много малко закони, които са федерални (важат навсякъде) - повечето щати и градове издават местни закони - това е самоуправлението, дето тука все говорят, че ще го въвеждат. в някои градове (например сан франциско) по едно време им бяха забранили да просят, те се разпискаха, че ще умрат от глад. затова решиха да им дават по $400 на месец на ръка.
познай какво стана - ами от всички други градове се домъкнаха просяци в СФ. затова после го отмениха.
в повечето градове е забранено. бездомни има, но не им е разрешено да просят. да, някои имат по една купичка пред себе си, но думкат по едни кофи или правят нещо друго, за да кажат че ужким са улични музиканти или нещо подобно.

пък за чантите - ами какво лошо има в това една жена, или въобще човек, да си достави удоволствие, за което да похарчи пари, и нито един друг човек да няма полза от това? ами това е част от life, liberty and pursuit of happiness - в конституцията го пише. то само чантите да бяха... ами мерцедесите (дай да караме москвичи), уискито (дай да пием домашна ракия) и какво ли още не.

Аз, да ти кажа, и по очите си ги разпознавам...

А ти смяташ, че на Венера Милоска от многото чанти, дето ги е сменяла непрекъснато, са й паднали ръцете, така ли!? ;-)

@stone
Да, звучи логично всичко, което казваш. И наистина се замислям, че съм виждал доста такива, дето не искаха да е точно просене и се преструваха, че в замяна правят нещо за забавление. И като се замисля, май има и още едно изключение, на което не му забраняват - ветераните. Затова и такива изглежда, че има повече, отколкото сигурно са истинските...

За чантите и Мерцедесите... не бе, то лошо няма - въпросът е да не ти се превърне в главното нещо, което ти доставя щастие, пък самия ти да не правиш нищо запомнящо се в замяна на този консуматорски апетит... Както и да не ти е като на свинче - звънче или на гол тумбак - чифте пищови. Че у нас преобладават този тип почитатели на прекомерния лукс - дето парите им стигат само за него, но не и за да направят нещо видимо.

половин българия са просяци-някои проси пари,друг секс трети друго

Имам един приятел просяк, за когото зная, че наистина е закъсал и не ме лъже. Давам стотинки, а понякога и левче, само на него. На другите не давам, защото: виждал съм как техният "бос" събира от тях парите; предлагал съм им кифла пред баничарницата, а те отказват, въпреки че просят с думите "Дай за хляб"; от години една събира пари за болно дете, което вече трябваше или да е умряло, или да е оперирано...
Решение? Вероятно няма само едно единствено решение. И църквата, и държавата, и обществени благотворителни организации. Вместо да се правят данъчни облекчения за хазарта, нека се приеме закон и държавата да събира фонд за социално подпомагане на просяците (пряко - от хазарта да отива само за просяците). Държавата да дава достатъчно средства за инвалидите (истинските).
Но най-важното си остава: цялостното икономическо замогване на страната ни. Всеки да може да немери работа и да си изкарва сам прехраната.

Обективно погледнато просията си е вид професия. Не че не могат да се хванат на работа някои от тях, а така е по-леко и по-доходно. Виждала съм просяци и в Италия, даже екскурзоводката ни предупреди, че са цяла напаст. Едно момче във Верона като ми се лепна и понеже аз кимам отрицателно по нашия си начин, което явно е възприело като съгласие, стоя да ме чака пред една книжарница, докато си купувам картички. Като излизам - пак е там, добре че се сетих няколко думи на италиански и му казвам "Лаша ми!" - та ме остави на мира.

Докато свят светува ще си има и просяци и проститутки, и политици. Няма отърване :)))

За щастието няма императив. Свободна зона е, който - както го чуства. Ако някой е щастлив благодарение на чанта - да бъде чанта. Виж, поведението, отговорностите, това е друга тема.
А що се отнася до ценностите, гражданското и филантропското отношение към останалите....далеч съм от мисълта, че бедните, оцеляващите, стресираните от напрежението на несигурността и невъзможността, неудовлетворените и псуващи живота, са по-бъкани от ценности от тези, които са в мерцедесите...Но, наистина отделна тема.

"Няма отърване", верно :))
Сигурно би могло "И църквата, и държавата, и обществени благотворителни организации. Вместо да се правят данъчни облекчения за хазарта, нека се приеме закон и държавата да събира фонд за социално подпомагане на просяците (пряко - от хазарта да отива само за просяците)"
И въпреки това, на улицата ще има просяци, както винаги и както навсякъде и аз пак ще имам своята вътрешна полемика: Какво да правя с тях!!! И ще наглеждам борбата на вътрешните си гласове досада/милосърдие....

Просията е явление, с което се сблъскваме всички. Някой дават, други не, кой както го чувства. Аз също съм давал, но после пред очите ми, сакатото дете,на което дадох левче отиде до една синя лада с двама мургави граждани вътре и им предаде заработеното. Трябва да има закон не срещу просяците, а срещу тези, които ги принуждават да го правят. В противен случай, колкото и пари да се налеят за подпомагане на просяците, те ще отидат в ръцете на други. И кой ще каже на кой просяк да се помогне, а кой е истински просяк?
Преди около 10 години имаше случай в Карлово, при който една възрастна семейна двойка се обесиха, кат5о оставиха предсмъртно писмо, че го правят защото иначе ги очаква жестока гладна смърт...... Ето това е над което трябва да се замислим, как да помогнем на истински нуждаещите се добри и горди хора, които са останали без работа и умират от глад. Истинските хора, добрите хора, честните граждани на тази потънала в корупция държава умират от глад, за болните няма лекарства, но никой не се трогва от това, то е в реда на нещата. Иначе на артистите по улиците трябва да помагаме, и да се заделят пари за тях......... Тъжна картинка, но така се прави пиар.

Това за закона, срещу тези, които принуждават деца да просят.... Има го и в момента - в Закона за закрила на детето. И?!
Иначе, дано това което кажа сега не прозвучи цинично, но.........Едно от малкото места по света сме с наистина мизерстващи хора, които обаче имат апартамент за 50 000 евро примерно. Вярно - и народопсихология, и манталитет, и недосещане, че това е възможност....но...

ogledalen swqt - da.
choveshko twyrde coweshko - da.
mojem da se zapoznaem sys sebe si i dano ne otwyrnem otnowo glawa.

Не рови твърде надълбоко в себе си, защото може да не ти хареса това, което ще намериш :))

Иначе, дано не ти звучи парадоксално, но в повечето случаи, за да видиш нещо добре, трябва да отстъпиш, да се отдалечиш. Май със себе си нещата стоят по подобен начин...

държавата трябва да се погрижи за това

Ясно... А идея за метод, по който да го направи? Да им даде работа? Да им даде пари? Да ги екстрадира? Да ги преследва? Да ги затвори? Нещо шесто?! И сигурно и всяка държава трябва да го направи, но се сещам много бързо за 4, които не са го направили, а би било логично - САЩ, Германия, Австрия, Италия.

от всичко по малко, без да ги екстрадира.Това явление си е последица от комунистическо време, своего рода протест на мързеливите, така че си е грижа на държавицата ни.Пък да вземе да приеме и малко закончета срещу всичката разюзданост - култура, просвета, че оглушахме от чалгии...

Абе ти случайно да попрочете нагоре из коментарите за просяците в САЩ, Германия, Австрия, Италия? Виждал съм и в арабските страни, и в Източна Азия... Хайде да ми кажеш как на тези места се е получила някаква последица от комунистическото време, което там просто никога не е текло?! :-) А за чалгата съм много за да се измисли как да се ограничи, ама мисля, че законодателните ти идеи и тук ще са толкова изпълними, колкото и онези по отношение на просяците.

не съм виждала в Германия просяци, защото е социална държава. Значи като поддържа курс на безработица, държавата трябва да се грижи да няма и просяци.Във всеки случай не съм виждала и да се издигат порнографски билбордове.Това се постига с приоритетно отношение към просвета и култура, а не чрез развяване на чалми и чалгии./пак комунистическа последица!/ Един закон за чистотата на фоносредата не е излишен, а не да се дава ефир на простотията и да се отварят врати на посредствеността НАВСЯКЪДЕ !

Кога за последно я видя тази Германия? През 1986 година? Днес си има, повечето наистина са гастрольори (даже пред една катедрала във Франкфурт чух една баба да проси с думите "хайде баби дай ми"), но има и местни бездомници, които просят за храна и не са много по-чисти от тукашните - само малко. Вярно - по-малко са, но това е защото държавата е по-богата и по-социална (защото иначе и в САЩ щяха да са малко, а те са повече от тук).

Що се отнася до чалгата... нали знаеш, че който плаща, той поръчва музиката. В нашия (пък и във всеки чужд) случай, плаща рекламодателят. Той пък "пуска" на хората това, което ще ги накара да купуват повече. А това кое именно ще ги накара да харчат повече пари, е резултат от изследвания за потребителските вкусове и нагласи. Така че, повярвай ми, чалгата в медиите и в рекламата е само отражение на вкусовете и желанията на основната маса хора. Държавата не е виновна с нищо, че обитателите й са такива. Друг е въпросът, че това съвпада и с корпоративните интереси, защото посредствената маса е по-лесна за манипулиране и по-безотговорна, което и значи, че по-лекомислено плаща...

В чалгата няма никакво комунистическо наследство - точно обратното, и тя, и порното, са реакция на насилствената интелектуализация, която комунизмът искаше да наложи на хора, на които в главата им по принцип е чалга.

нямаме противоречия - днес комунистите властват с чалми и беднотията е тяхно производно

Все по-често се гепвам, че мислим еднакво... Това ме тревожи :)))))))
Поздрави!

българия -е най големият ПРОСЯК В ЕВРОПА! опа!

Просията е професия и умение да живееш на чужд гръб. Всяко просяшко място е вид работно място. Тези, които още работим, сме обект на източване от хиляди просяци. Бях в Гърция, която е в криза и видях само един просяк за цяла седмица, една циганка, която продаваше балони и три - четири кучета. У нас се спъваш на всеки двадесет метра от паразити, без да сме в кой знае каква криза.