Прочетен: 14575 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2008 23:15
Точно както е с прозрението на Чърчил, че "Всъщност демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога", така е и с любовта – от всички останали кофти емоции и чувства, тя е най-малко осъдителна. Разбира се, това в никакъв случай не означава, че трябва да си затваряме очите пред истината за нея.
Далече съм от идеята, че въпреки всички опити да се дефинира любовта от мъдри мислители и виртуозни душеведи от различни епохи, аз сега на един дъх небрежно ще поднеса на уважаемата аудитория дълго търсеното обяснение и формулировка. И все пак, не мога да се примиря с манипулациите, които ме преследват още от първите мигове на възможността да разбирам човешката реч.
Още в най-крехката ми възраст от всякъде ми повтаряха, че всичко е Любов, че Бог е Любов, че трябва да възлюбя ближния си с акцент върху „обичам ближния” и замазване на втората така съществена част от Лука 10:27. Тази всеобясняваща втора част на цитата – „...като себе си”.
После от всички произведения, които се налагаше да анализираме в часовете по литература, извеждахме поуката, че лирическият герой от любов е готов да се жертва за родината, че за едната любов е готов на момента да сложи край на живота си. И госпожата, в заговор с Панталей Зарев, съзнателно ни спестяваше мотивите на героя. Вероятно заради невъзможността да преподава литература без апломб и патос. Как да обрисува този така самоотвержен, готов на саможертви родолюбец и да изпадне в споменаването на низки мотиви като суета, необходимост от одобрение или егоизъм. Много по-нетормозещо словосъчетание е „любовта е магия”, „любовта е себеотдаване”, като и образците на съвременната литература и изкуство – SMS поезията:
Bez teb ne moga razberi.
Bez teb sareceto me boli.
Bez teb za mene niama radost.
Bez teb uviahna moita mladot!!!
Всъщност, от литературната класика всичко е ясно – някой убива любимата си, защото много я обича, друг защото не може да понесе мисълта трети да я притежава.
А символът на понятието „любов” Ромео!! Спомняте ли си какво направи, когато му мина през ума, че не е възможно да притежава Жулиета?!
Да, изглежда, че няма нищо по-естествено и по-необходимо от този изначален, безпрецедентен егоизъм, осигуряващ автоспасението на човека в живота.
Безспорно, любовта е стимул да живеем и да се борим, захранва желанието ни да преодоляваме всичко около нас. Любовта ни е нужна, за да бъдем по – добри. Ама НИЕ. В наше име, в наша чест е всичко.
И когато се влюбваме истински, глобално, разтърсващо, всъщност стремежът ни е един – да пленим свободата на другия. Стремежът към постигане на щастие е неделима част от човешката същност, щастието от имането, от притежанието. Самият егоизъм със своята ненаситност, терзаеща човека, се явява стимул за преоткриване на истински ценното, придаващо усещане за пълнота, а именно Любовта.
Любовта е безпощадно жадна за нежност, страст и самозабрава. Тя е човешкото истерично желание да получава нещо, което му убягва.
Любов е да обичаш някого въпреки забраните, логиката или неговото мнение по въпроса.
Любов е да забравиш правилата на другите, да се бориш, да искаш да се доближиш безкрайно близо. Точно толкова близо, колкото ТИ самия би се усетил добре.
Любовта е същото егоистично чувство, каквото е и стремежът към насищане, богатство, власт, знания. Само че заради нея си готов на много повече жертви. Всъщност – готов си на всичко.
Финал с необходимата доза категоричност и апломб:
Най-висшата форма на егоизъм е именно Любовта.
Успокоителен финал:
Най-малко егоизъм има у роба.
500 най-добри песни според БгРадио № 218
Глобалната икономика с най-нисък ръст от...
03.01.2008 16:20
Но, като се замисля, притеснява ме мисълта, че може и да си права.
Директно към голата истина :))
@ 2. Ано
А мен ако знаеш как ме притеснява, че съм права :))
Признат грях, половин грях :)
@ monnio
Ма, апостол Павел се е карал на коритяните във въпросния Химн на любовта, щото е стигнал до същите наблюдения и констатации, като и аз :))))
за наличието на някакъв Недостиг, на някаква зависимост от... Доколкото при любовта стремежа към... и зависимостта от... са най-силни/ цената е саможертвата/, то тя се оказва най-голямото робство. Кое му е успокоителното? Това, че ще бъдеш по-малко егоист, ако си роб?! Ами ако вземе
да се окаже, че робът е най-големият егоист? Мисля, че в любовта егоизмът и робството вървят
ръка за ръка.
Поздрави!
Обикновената любов в зараждането си е само емоционална. После една част от нея се материализира за да може тя да оцелее.
Необикновената любов е театър.
И двете се 'дегустират' в началото.
Вече се предпочита само дегустацията... :))
Виж, любовта като морален избор и висш нравствен принцип е нещо съвсем по-различно.
Мисля, че ап. Павел е имал предвид точно нея.
Любовта не иска тя само дава.Тя не държи сметка , тя е различна от това , което в повечето случаи си мислят че изпитват хората , когато се влюбват.Тя е отношение и начин на възприемане на другия.Бог е еманация на любовта!
Поздрав!
Любовта не иска нищо, а само дава, другото е егоизмът, за който говориш.
Поздрави :)))
03.01.2008 22:48
Едно е доказано - това е вид лудост. Гарантирано е, че хване ли те веднъж губиш всякакъв разсъдък.
Докопа ли се до теб Любовта си загубена кауза. Казват, че прониквала до мозъка на костите и се наслоявала там, а, когато един ден реши да си тръгне, се измъква по най-мъчителния възможен начин. Обикновено симптомите са парене и сълзене на очите, болка/тежест в областта на гръдния кош и липса на всякакво желание или воля.
Според други любовта си е чиста стратегическа игра - кой ще надлъже другия. Неща от сорта на: "Аз няма да му пиша първа, той ще пише!", трябва да са нещо напълно нормално, само че май никой не се замисля - "Ами ако и другият мисли така?!" Е, все на един от двамата му се налага да отстъпи, за което обикновено след това си връща тъпкано, но в крайна сметка трябва и двамата да са щастливи... Кой има обяснение на тази лудост?!
Какво остава за обречените заразени?... Протести: "We're not gonna take it! No, we're not gonna take it! We're not gonna take it anymore!"
Други щастливи обречени (или по-скоро оптимисти) казват: "Който не се е чувствал загубен, който не се е опитвал да скочи от 10-тия етаж, който не е писал любовна лирика, който не е изпитвал поне малко от опияняващата болка, наречена любов - то той нищо не знае, от нищо не отбира." (мазохисти!)
За тези, който вече са били обръщани с краката нагоре - "Sorry, mama, try again!" А тези, който сега започват - "Живей, докато можеш!" Все пак това е най-прекрасното нещо, което може да ти се случи (стига да нацелиш момента, човека..за повече подробности се обърни към личния ти хороскоп). Но вярата е всичко. Повярваш ли в нещо и да не е така, то ти си вярвай, пък то каквото ще да прави...
Има различни видове любов:
• "нормална" - или поне за такава трябва да се води. Обикновено между мъж и жена или жена и мъж (все таз...то всъщност пак са жена и мъж и мъж и жена...ма е задължително да има два индивида от двата пола - родове мъжки и женски - за сега за среден не говорим). Уж се води и най-разпространената, но тя си има своите подразделения (момент да отворя учебник):
- безкористна, чистосърдечна любов - до колко е рядкост или не е - не е известно никому. Общо взето всички връзки започват "уж" така, пък после, кой знае от къде, им идва да се превърнат в нещо друго (Конспирация!).
- любов по сметка - характерна е главно за жената (май?). В повечето случаи тез въпросните девойки вървят в комплект с един брой скъпа кола, чифт прекомерно високи обувки и мъж на относителна възраст след христовата...(розовото не е задължителен аксесоар, но русата коса - в повечето случаи).
- платонова любов - (ех, нагон, нагон - що си ти?!). Е, това се води по-характерно за мъжката половинка на нещата. Да види една хУубава жена на улицата и да не и подсвирне, да не я пожелае? (може, случват се и чудеса, ако все още вярваме в приказки :)
• "хомо" - (ненормална?! - не, вече не) - е, тази е главно между представители на средните раси - с едни и същи полови белези...(за нея малко мога да говоря, защото не съм особено запозната с етапите и на развитие и залез, за което моля да бъда извинена, но се чувствам длъжна поне да я отбележа :)
Поради множество оплаквания поради непълнотата на описаните видове любов, положих клетва да допълня списъка при първа осенила ме идея ;)
Произведено от: against @ 07.11.07, 23:06
Човека е едно умно дърво, но не се знае дали е по-умно от него в оцеляването си.
п.п. Ако любовта е "наи-голямото голямото егоистично чувство", то тогава стремежа за власт, успех и надмощие е също такова чувство.
Любовта е с много чувства.
Любовта е самия човек.
Ако твоето определение за нея е вярно...тогава къде отиваме?
- Човека е най-голямото егоистично дете, или...
ОК, добре, само ще те подсетя, че и комунизма като утопия, на хартия, като замисъл и идея беше добър. Когато го споменем обаче, имаме предвид изпълнението и проявленията му. Същата работа и с любовта. За това помощно тръгнах от Чърчил и демокрацията и идеята, че същата (според него) е кофти работа, но нищо по-добро не е измислено.
За общуването между хората няма нещо по-добро измислено от любовта, но това не значи, че в проявленията й не трябва да се отбележи, че също като мотиви си е кофти работа :) Поздрав и на теб!
@ tera - ех, че много определения, мерси, наистина... :)
А иначе - "Любовта не иска нещо, само дава..." - и аз искам да срещна Човека, който разсъждава така - толкова безкористно, чисто и себеотдаващо обичам тази девойка, че се моля тя да се ожени за най-добрия ми приятел, защото определено забелязах как го зяпа, а с него ще е по-щастлива... И това е светла, чиста и необременена дори за миг мисъл от идеята - "Е що пък, мамка му, да не е моя въпросната девойка..." :))
Човекът е най-голямото егоистично дете, верен отговор :))
А пък онзи влюбения, самоотвержения, ако е умен точно така ще мисли - иначе девойката дори да се хване с него, после ще му засади рога с приятеля му. Не можеш да заставиш никой да те обича, сърцата сами идват или не, дори без съгласието на притежателите си. Така че - be happy! :)))
любовта е тръпка
хората сме птици
нейни ученици!
- Прекаляваш вече
дървено човече!
Стига, ОК
Исках да ме опровергавате....вероятно заради потребност от автосугестия по въпроса :)))
Ма пак се шегувам.
Исках да ме опровергавате, защото е редно поне Любовта да се схваща чисто и безкористно. Да бъде светла и необременена... Да бъде просто любов, без човъркане под капачката й....
http://boyoto.blog.bg/viewpost.php?id=26785
Дон Мигел Руис
-------------------------------
Страданието, болката в сърцето са симптом,че сме се отдалечили от Любовта, че сме я ограничили с човешки мерки, че сме сложили личността си над Любовта си... В този смисъл болката ни помага да почистим извора на Любовта в себе си.
Силата на Любовта се проявява и когато осмисляме всеки миг от човешкия ни живот с другия. Правим ли го, това ни носи само светлина, мир и радост.
---------------------------------
част от прощалното писмо на Г. Г. Маркес
".... Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума,за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам "обичам те" и нямаше глупаво да мисля, че вече го знаеш.
.....
Утре-то не е гарантирано за никого - нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш дйствителност последното им желание...."
+ :-) и поздрав за авторката на поста;-) - браво Мaymi това се казва интерсната дискусия:-) (ще си имам четово за домашно и за утре);-)
"Любовта е усещането за желание да бъдеш с един човек, без да искаш задължително постоянното му присъствие."
Малко се разминах с онази сентенция, но смисъла е горе-долу същия. Мисля, че до голяма степен любовта в брака, след години, е подобна.
Поздрави на всички и успешна година, с много любов :))
Иначе поздравления и от мен за този постинг
07.01.2008 17:31
09.01.2008 16:16
Изпрати ми линка към поста ти за любовта и не мога да не отговоря на Мейми. На нея, щото не съм сигурен за твоето мнение по въпроса :-)
Привет Мейми,
Не бих седнал да отговарям, ако провокацията не беше толкова грубичка :-) Ще прощаваш :-)
Четейки поста се сетих, че вероятно така дяволът чете Евангелието, както ти трактуваш извечните истини.
Но както и да е - пишеш, че би искала да бъдеш опровергана - нека се опитам.
Като начало бих искал да ти припомня, че има два метода на познание - чрез силите които бушуват в сърцето и чрез хладния разум.
Ти оперираш с втория брилиантно, затова ще се постарая да приведа аргументи от този род.
1.Цитираш Учителя Христос. Ако ще го правиш, прави го коректно. А ако ще е коректно, би трябвало да цитираш и ДВАТА закона, които Той даде:
“Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си.”
Както виждаш - тук се говори само за Любов:-) Откъде изрови егоизъма? Вероятно от “... като себе си”. Само че, вторият закон не може да е над първия нали - не може Върховно съзнание да ни преподаде два закона, и те да са вътрешно противоречиви!!! Следователно да възлюбиш себе си не може да противоречи на първия закон. А от тук следва, че трябва да възлюбим Бога в себе си - всичко онова добро и възвишено, което ни прави Човеци. Щото има в нас и нещо от противобога, което ни прави НЕЧОВЕЦИ. А пропо егоизъмът май не е много от Бога, а....?
И тъй в никакъв случай такъв вид любов към себе си не означава егоизъм - точно обратното. И оттам нататък постройката ти нещо май ....
2.Да допуснем че си права. Егоизъмът се корени в Любовта. Или обратното - без значение.
От това твърдение произтичат поне две неща:
- че има егоизъм и има Любов;
- че те са сързани - едното поражда другото.
До тук добре. Но в светът е дуален и ако има Любов и егоизъм задължително има и противоположни тям - например омраза и алтруизъм. Е, ако се приемат за верни думите на Учителя Христос, че къща разделена на две не ще оцелее, можем да приемем, че егоизъмът и алтруизъмът, както омразата и любовта не могат да виреят на една и съща почва, и не могат да произтичат от едно и също нещо. Но светът е дуален и ако любовта и егоизъмът са свързани, то следователно омразата и алтруизъмът са свързани. Излиза, че алтруистът задължително мрази онези на които помага или обратното, омразникът и врагът помага на онези, които мрази и преследва... Нещо май издиша подобно заключение. От което следва че издиша и първоначалното допущение.
3.Може много да се спекулира с ланцета на хладния разум. Но помисли какво поражда той, без топлината и страстта на сърцето.
От най-светлите истини може да направи знаме на инквизиция или на кръстоносен поход, или на хора камикадзета... Създава атомни бомби и оръжия за масово поразяване. Нему принадлежи безобидното “нищо лично - просто бизнес” - което е квинтесенция на егоизъма и оправдание за всякакво престъпление против любовта и всичко човешко в човека.
Миличка, внимавай когато оперираш с този инструмент, да не би да се окажеш виновна за някоя атомна бомба в нечия главица...
Да видим какво би се случило ако погледнем чрез втория вид познание - на сърцето.
Ние, хората на нашата цивилизация, сме отвикнали да го слушаме и мислим, че можем да му надделеем. Но всички древни учения говорят за ЧУВСТВОЗНАНИЕТО като за реален и безпогрешен метод на познание.
Тъй като не мога да се позова на приемливи за теб аргументи от нашата култура, ще ти приведа за пример животните. Те са истински пример за т.н. чувствознание - разумът е в зачатъчно състояние, но емоциите и страстите им са съвсем истински - всеки познава искреното обожание и безкритичната и безрезервна любов на кучето например...
И тъй като чувствата са универсални за живата природа, твоят извод щеше да е верен и за животинското царство.
Но! Малък пример. Ако беше вярно твърдението ти, как може да се обясни поведението на малкото птиче, което преодоляло целия си страх и ужас, се прави на ранено пред зъбатата паст на огромния хищник и с риск за живота го отвежда далеч от гнездото на пиленцата си. Ако разсъдим от гледна точка на целесъобразността, поведението му е лишено от смисъл - ако загине, пиленцата са обречени, а ако оцелее, дори с жертвата им, ще има възможност да си роди други. Защо е това алогично, съвсем не егоистично поведение? Ми защото си ги обича и е готова да се жертва :-) Както и почти всички животни, защищаващи малките си...
Всъщност саможертвата, като антипод на егоизъма най-често се свързва с понятието любов, а не омраза. Вуте може да “не сака той да е добре, а да сака Нане да е зле”, но едва ли е готов да иде на смърт за това. Докато могат да се приведат безчислени примери на саможертва на едни Човеци в името на други Човеци.
Примери много, ма се увлякох.
Сега разбира се ще поискаш аз да ти кажа “дей Караджата”! :-)
Ми - влюби се бе мило! И ще разбереш!
Поздрави и бъди здрава, щастлива и влюбена:-)
P.S. Като се говори за определението на апостол Павел за любовта, трябва да се има предвид, че това съвършенно определение е определение на Учителя Христос, а не на Павел. Справка: Евангелието на Мира от есеите. А както се казва - когато Той говори е по-добре да се слуша :-)
Митака
11.07.2011 21:36
09.08.2011 12:37
14.12.2011 04:08