Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2010 10:45 - От теоремата до...истината
Автор: maymi Категория: Технологии   
Прочетен: 10347 Коментари: 28 Гласове:
19

Последна промяна: 12.01.2010 10:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Наука срещу вяра, или?!

Блез Паскал едва доживява до 39-годишна възраст
На 16 години той създава класическата "Теорема на Паскал", на 18 изобретява първата сметачна машина, на 25-годишна възраст проектира блестящ експеримент, потвърждаващ предложението на Торичели за съществуването на атмосферно налягане, на 31-годишна възраст вече е завършил редица основополагащи работи по аритметика, теория на числата, алгебра и теория на вероятностите.... И после, до края, пише за това:

image      Из: Блез Паскал, Мисли, 1978, София
...
Безсмъртието на душата е нещо толкова важно за нас и толкова дълбоко ни засяга, че трябва да сме станали безчувствени, за да ни е безразлично как точно стои този въпрос. Всичките ни действия и мисли трябва да бъдат насочени в зависимост от това очаква ли ни вечно блаженство, или не; затова е невъзможно да извършим съзнателно и трезво каквото и да е, без да го съобразим съсстановището си по този въпрос, и това трябва да бъде наша крайна цел.

И така наша главна грижа и пръв дълг е да бъдем наясно по този въпрос, от който зависи цялото ни поведение. Ето защо сред неубедените в правотата на християнската религия аз рязко разграничавам хората, които с все сили се домогват до истината, от онези, които живеят, без да се тревожат от неведението си и без да се замислят дори. Изпитвам само състрадание към първите, защото те искрено се терзаят от съмнението си, считат го за най-голямо нещастие и не жалят усилия, за да се освободят от него, като това е основната и най-сериозната им грижа.

Съвсем различно е отношението ми към онези, които прекарват живота си, без да се замислят за крайната му цел и само защото не намират в себе си достатъчно убедителни доводи, не си дават труд да ги потърсят другаде и да проучат основно дали християнската религия спада към наивните вярвания на народа, или, макар и неясна, се опира на много здрави и непоклатими устои.

Подобно нехайство по въпрос, който засяга самите тях, безсмъртието им, цялото им битие, по-скоро ме ожесточава, отколкото трогва. Тези мои думи не са продиктувани от благочестиво усърдие. Напротив, смятам, че човек трябва да стигне до това убеждение, воден от чисто човешки интерес и самоуважение: достатъчно е да види това, което виждат и най-непросветените.

Не е необходимо да бъдеш духовно възвисен, за да разбереш, че на този свят няма истинско и трайно задоволство, че всички наши радости са само суета, че мъките ни са безкрайни и най-сетне смъртта, която ни грози всеки миг, неизбежно ще ни изправи след няколко години пред ужасната необходимост да бъдем завинаги унищожени или злочести. Няма нищо по-реално и по-страшно от тази необходимост. Можем да се перчим на воля със смелостта си: този завършек очаква и най-славното съществуване. Замислете се над това и кажете после не е ли безспорно, че единственото хубаво нещо в този живот е надеждата за друг живот, че сме щастливи само доколкото се приближаваме до него и както няма вече беди за хората, които твърдо вярват във вечността, така и няма щастие за ония, които тънат в неведение. Следователно голямо нещастие е да живееш в съмнение, но трябва поне да считаш за свой неотменен дълг да търсиш, щом се съмняваш; затова, ако някой се съмнява, а не търси, не само е злочест, а и дълбоко греши; ако все пак е спокоен и доволен, ако високо се хвали и гордее и доброто му самочувствие и тщеславие произтичат именно от това негово поведение, нямам думи да окачествя такова същество…

Нищо друго няма толкова голямо значение за човека, колкото неговата участ, нищо не е по-страшно за него от вечността и ако въпреки това се срещат хора, безразлични към погубването на собственото си същество и към грозящите ги вечни мъки, това никак не е естествено. Те имат съвсем различно отношение към всичко останало! Страхуват се от най-дребните неприятности, предвиждат ги, предусещат ги, същият човек, който по цели дни и нощи е в плен на ярост и отчаяние поради загубата на висок пост или въображаемо оскърбление, не се тревожи и ни най-малко не се вълнува от мисълта, че ще загуби всичко със смъртта. Чудовищно е, че едно и също сърце може да откликва така на дреболиите и да бъде така странно безчувствено за най-важното. Необяснима магия, свръхестествено приспиване на съзнанието, очевидно дело на всемогъща сила…

Ако дълбоко в сърцето си съжаляват, че не виждат Истината, нека признаят това: няма нищо срамно. Срамно би било, ако го скрият. Нищо не издава повече крайно умствено безсилие, както неспособността да се осъзнае колко злочест е човек без Бога; нищо не говори повече за лоша душевна нагласа, както нежеланието да се сбъдне обещаното безсмъртие; нищо не е по-низко от дръзкото отричане на Бога. Нека оставят тези кощунства на хората, предопределени по рождение да ги вършат; нека бъдат поне порядъчни хора, ако не могат да бъдат християни; нека признаят в крайна сметка, че само два вида хора могат да бъдат наречени разумни: тези, които служат на Бога с цялото си сърце, защото Го познават, и онези, които Го търсят с цялото си сърце, защото не Го познават…

„Ако бях видял чудо – казват някои, – бих приел тази религия.“ Как могат да твърдят, че ще направят нещо, за което са в неведение? Те си въобразяват според техните представи, че промяната на религия се състои в преклонение пред Бога, напомнящо едва ли не сделка или светски разговор. Истинското покръстване се състои в самоунижение пред Вездесъщия, Когото толкова пъти сме разгневявали и Който всеки миг може да ни погуби напълно справедливо; в признанието, че без Него не можем да направим нищо, и че сме заслужили само немилостта Му. Вярата се проявява в съзнанието, че сме непреодолимо противоположни на Бога и не можем да общуваме с Него без посредник.

Атеисти. С какво основание твърдят, че не можем да възкръснем? Кое е по-трудно – да се родиш или да възкръснеш, изобщо да не си бил и да бъдеш или да си бил и отново да бъдеш? По-мъчно ли е да дойдеш в битието или да се върнеш в него? Свикнали сме да смятаме едното лесно, а по липса на навик – другото невъзможно: наивен начин на разсъждение!

Вместо да роптаете, че Бог се е скрил, благодарете Му, че се е разкрил поне толкова; благодарете Му също, че не се е разкрил на надменните мъдреци, недостойни да познаят един толкова свят Бог. Два вида хора Го познават: хората със смирено сърце, които обичат да се принизяват, колкото и да са умни или глупави; и хората, които са достатъчно умни, за да видят Истината, каквито и възражения да имат.

Вярващите се страхуват да не загубят Бога, а невярващите – да не би да Го намерят.



Гласувай:
20
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krasunata - Тоя Блез е bless-нат...
12.01.2010 11:53
Или е прав или само се опитва да блесне с мъдри мисли?
Поздрави!
цитирай
2. maymi - Дали е bless-нат е трудно да се каже...
12.01.2010 12:09
...теореми, теория на числата - върви няколко века, приемаме, че е някой е bless-нат гений..... и хоп - Френския център за научни изследвания опровергава... :)))
А какво остава с теза, която е извън прерогативите на Френския център или НАСА... :)

И всепак, krasunata, по-малък е риска да си мислиш, че Паскал е прав..
цитирай
3. krasunata - Да, по-малък е риска
12.01.2010 15:09
"Който рискува - пичели, който не рискува - блисти" :)
Твърде много риторични жестове, които към днешния ден ми звучат малко предубедено (все пак и аз съм дете на епохата на информационната несигурност :)
Но истина е, че Френския център за научни изследвания, ЦЕРН, Дубна и прочее не се интересуват от това дали сме изправени пред "ужасната необходимост да бъдем завинаги унищожени или злочести"... Всъщност теб интересува ли те точно това?
цитирай
4. maymi - Който рискува печели ....или не печели...
12.01.2010 18:30
Ако не вярваш, че това е формулата, питай академик Сендов – той ще пресметне математически колко не спечели рискувайки с парламента :)
А иначе – не е моя темата за отделянето на духовния живот или религията, определянето им като ненаучни или притивопоставянето на вяра и наука.
Всъщност, на въпроса ти.... отговарям с въпрос ( реторичен – значи може :)) Мислиш ли, че ако точно по времето на най-неочаквания и небивал, нечуван, неподозиран и разкъртващ резултат в ЦЕРН.....на теб най-близкия ти човек ти е казал, че от седмица не ще да те вижда, ще успееш насред собствената си злочестина толкова да се изумиш, зарадваш и вдъхновиш от резултата на експеримента, че твоята злочестина да стане дребна цвъчка :)
цитирай
5. ninaantonova - Бог винаги ни наблюдава...!
12.01.2010 22:02
Бог е при нас, и когато имаме най-голяма нужда от Него, тогава той чувайки молбата ни, ни помага. Бог е Вселената, Космоса, Природата. Отправяме молби към Него когато изпаднем в беда, а през другото време, като че ли забравяме за неговото съществуване. Това не означава, че човек не вярва, но както не ни правят впечатление малките радости, така и когато ни е добре, не се сещаме за вярата си си в Бог. Дано Бог ни прости това малко прегрешение. Трябва да Благодарим и за малките неща, те са смисъла на живота, красотата и доброто в душите ни. Приятна и лека вечер. :)
цитирай
6. krasunata - Ще разчупя риторичната коричка на въпроса
13.01.2010 09:59
и ще добавя, че щом ЦЕРН те е вдъхновил за такова себепринизяване=> в ума ти е проработил оня древен механизъм, останал ни от разумните същества , живеещи още по дърветата, който някои учени наричат усещане за човешко нищожество, чернодрешковци някои окаяни приписват на религиозното самоосъзнаване, а аз съм го нарекъл "cosmo zoom effect" (почти като да се сепнеш по време на сън, сънувайки, че падаш от високо:)))))) Мозакът (а може би Бог) си играе по време на съня с нас, а ние се стряскаме.
Определено не вярвам в тази формулировка: "Вярата се проявява в съзнанието, че сме непреодолимо противоположни на Бога и не можем да общуваме с Него без посредник", особено в частта "непреодолимо противоположни на Бога" и "без посредник". Много вярващи хора са доказали точно обратното. Все още вярвам в образа и подобието Му в нас... "Непреодолимата противоположност" за мен е едно преодолимо схоластично римокатолическо терзание...
цитирай
7. анонимен - Божието Слово (Божият Син), Което ...
14.01.2010 14:31
Божието Слово (Божият Син), Което от самото начало е при Бога, чрез Което е сътворена цялата вселена, за да ни освободи от вечна смърт, стана човек. За да приобщи нашето падение без да накърни Своето величие, Той се снизи по такъв начин, че оставайки такъв, какъвто е и приобщавайки онова, което не е, осъществи между двете естества, Божието и човешкото, тясна връзка, при която нито човешкото беше погълнато, нито божественото увредено от този съюз. Така свойствата на всяко от двете естества се обединиха в едно единствено лице, като величието се облече в смирение, силата в слабост, вечното във временно, недосегаемото в уязвимо. Истинският Бог и истинският човек се обединиха в едно лице. И така единственият Посредник между Бога и хората беше способен да умре поради едното естество и да възкръсне благодарение на другото, заради нашето спасение.
цитирай
8. lion1234 - ,,...единственото хубаво нещо в този живот...
16.01.2010 21:26
е надеждата за друг живот...'' - това, според мен, е есенцията на всяко религиозно съзнание.
Наука или вяра: сещам се за ,,облога'' на Паскал: ако вярата ни не се оправдае, не губим нищо, ако се оправдае, обаче, печелим всичко.
С науката, особено в този й вид, подобен облог е невъзможен - като сравниш плюсовете и минусите от нея, разбираш, че си винаги губещ. Ние живеем с наивната илюзия, че можем да овладеем техниката, но на практика тя нас овладява и ни превръща неминемо в нейни жертви.
цитирай
9. zemaria - Паскал, Мисли
17.01.2010 16:08
Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е изпълнен с недостатъци; би искал да е обект на любовта и уважението на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговите прегрешения.
цитирай
10. evrazol - защото той започва да питае смъртна омраза към истината
18.01.2010 23:26
Другия му вариант е да мрази себе си. Трудна работа.
Да мразим неуморно и всячески до свършека на света ...
Колкото до облога, начина да спечелим всичко е в постулатите на вярата. Кво като не са дело на науката. Просто така е РЕДНО да се живее. Ама учения човек е по-зле от музикант - къща не рани:))))
цитирай
11. maymi - ninaantonova
19.01.2010 21:06
Наблюдавала съм много хора. Всякакви - вярващи от лицемерие, искрени във вярата си, страхуващи се на принципа "бе, ако там все пак има нещо...дай за всеки случай да не сгафя...".
Критиците на християнството, а и атеистите въобще, ползват аргумента, че повече от религиите се основават на страха.
Аз, в моменти на цинизъм, казвам - Слава Богу, че го има този страх който пази човечеството от човека..
А иначе - вярата прави човека по-добър. И по този въпрос нямам колебания.
цитирай
12. maymi - krasunata
19.01.2010 21:14
Първата част от експозето е с елементи на мерак за софистичен спор - за сега отказвам, някой път - що не :)
А във втората - ето това вече са аргументи. Спор няма, аз също не съм съгласна с всяка Паскалова дума, през моята призма има изкилифинчени моменти (което автоматично значи, че през Паскаловата призма аз имам изкилифинчвания - като слезе някой да ни посочи абсолютната истина ще знаем аз или Паскал сме по-близо до нея)
Отделно - той не ми е от най-близките учени или философи.
Идеята ми беше съвсем друга с посока... Задавам си въпроса кому е нужно противопоставянето наука/религия, при условие, че споменаваните с пиетет учени (в голямата си част) са били с много непоклатима вяра в сърцето си. И какво точно е ставало в главата им...
"Непреодолимо противоположни на Бога" е Паскалово скимтене приятелю... И аз се тормозя, че човекът е изначално грешен, пък и всеки ден греши, въпреки че в повечето случаи знае, че го прави :)
цитирай
13. maymi - zemaria
19.01.2010 21:15
Екзактли
цитирай
14. maymi - evrazol
19.01.2010 21:19
Човек се обръща (или по-редно е да кажа връща, може би) към вярата при тежък персонален катаклизъм, обикновено свързан със страдание.
От частното към общото - вероятно това трябва да се отнася и за човечеството... За съжаление...
цитирай
15. maymi - lion1234
19.01.2010 21:36
Ти си добър човек :)
Знаеш ли, съзнателния атеизъм струва ми се вече поотстъпи (извън марксистко-ленинските постулати, честно - не се сещам за нито един мотив за упорството на съзнателните атеисти, странни хора, дявол да го вземе :)))
Знаеш ли, тези дни около политическите страсти и Румянажелеви истории си мислих, че много ми се ще, като приключим с идеите за здрава ръка дето ще ни оправи (а ще приключим, до колкото познавам времените български възлюбвания на някого) та ще ми се визиите на следващия водач на страната ни за политическото да са преминали през християнска рефлексия. Определено.
цитирай
16. tili - Само ще кажа:
20.01.2010 00:35
Дано!!!
цитирай
17. krasunata - :)
20.01.2010 09:41
Какво още да добавя, освен че хората, които противопоставят науката и религията са като всички други противопоставящи се по между си - вегетарианци и месоядни, вярващи и невярващи, фанатици и прагматици, паралии и цървуляци и прочее дуализми на човешката ограниченост... Цялата патетичност на споровете досега в науката и религията са един прекрасен разказ, спектакъл или просто опит за размишление, за докосване до безграничното, които трябва да запълнят по някакъв достоен начин нашите празнини и потребности да знаем или да не искаме да знаем :)
Поздрави!
maymi написа:
Първата част от експозето е с елементи на мерак за софистичен спор - за сега отказвам, някой път - що не :)
А във втората - ето това вече са аргументи. Спор няма, аз също не съм съгласна с всяка Паскалова дума, през моята призма има изкилифинчени моменти (което автоматично значи, че през Паскаловата призма аз имам изкилифинчвания - като слезе някой да ни посочи абсолютната истина ще знаем аз или Паскал сме по-близо до нея)
Отделно - той не ми е от най-близките учени или философи.
Идеята ми беше съвсем друга с посока... Задавам си въпроса кому е нужно противопоставянето наука/религия, при условие, че споменаваните с пиетет учени (в голямата си част) са били с много непоклатима вяра в сърцето си. И какво точно е ставало в главата им...
"Непреодолимо противоположни на Бога" е Паскалово скимтене приятелю... И аз се тормозя, че човекът е изначално грешен, пък и всеки ден греши, въпреки че в повечето случаи знае, че го прави :)

цитирай
18. maymi - krasunata
20.01.2010 11:52
Ето това е!
Вече си по-близко до сърцето ми дори от Паскал :))

Може ли един въпрос, ако прецениш, че позволява публичен отговор?
Ако може - Кое не би искал да знаеш, какво инфо би издърпало килимчето под краката ти?
цитирай
19. maymi - tili
20.01.2010 11:54
...и, ако до всяко добро същество застане...

И ако не с трудно доказуемата сила на колективната мисъл - то поне с по-голяма група искащи и настояващи....което също върши работа :)
цитирай
20. panazea - Теория значи Богоозарение ,
20.01.2010 12:18
това е почувствал Блез Паскал !
Благословен е той!
Неговите мисли са мъдростта на предците.
Да се поучим от тях!
цитирай
21. evrazol - Това е доста вярно
23.01.2010 13:49
zemaria написа:
Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е изпълнен с недостатъци; би искал да е обект на любовта и уважението на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговите прегрешения.


Поради което пъстротата на възгледите е гаратция за равновесието. Истината винаги е по средата, понеже само там можем да я видим, или по-скоро да я приемем. През християнска или друга рефлексия ли ще я веждаме, нужни са всички рефлексии и съмняващи се / търсещи/ умове. Та непрекъснато някой да напуска, а друг да се връща в стадото. Ако наоколо щъкат само светци, значи злополуката е била с фатален край :))))
цитирай
22. maymi - krasunata
31.01.2010 21:26
Цитирах теб - "да знаем или да не искаме да знаем.."..
Кое не искаме, според теб? Кое не искаш да знаеш ти? (просто те ръчнах да си довършиш мисълта :)))
цитирай
23. maymi - krasunata
02.02.2010 19:35
Струва си да се пусне такава анкета, аре да я направим в блога!
"Какво не бих искал да знам?" - интересно, дали човешките съпротиви от научаването на нещо си ще бъдат шарени или по-скоро Човекът не ще да знае едни и същи неща...
цитирай
24. krasunata - Може...
05.02.2010 21:57
"Не"-то мотивира блогърите напоследък :)
цитирай
25. maymi - "Не"-то винаги е мотивирало
06.02.2010 17:58
Когато имам колебания по отношение на определена българска характеристика - наблюдавам продуцентите на скъпи ТВ продукции. Те не могат да си позволят грешка в познаването на народопсихологията. "Кого НЕ харесваш от съквартирантите? Гласувай с СМС".... :))
/генерализирането е умишлено, нали може/
цитирай
26. krasunata - Продуцентите
06.02.2010 22:09
винаги улучват "Не"-то в десятката :) "Не"-то винаги е било начина на живот. Аз се опитвам да го разнообразявам с повече "Да", но да кимаш с глава в знак на съгласие също си е своеобразно еднообразие:))))
цитирай
27. анонимен - Познанието на ис&
21.10.2012 09:29
Познанието на истината започва тук : http://okdoor.narod.ru
цитирай
28. анонимен - Врати към истина&
25.10.2012 11:48
http://oktrue.narod.ru
http://oktruth.narod.ru
http://ontruth.narod.ru
http://pathfor.narod.ru
http://roadfor.narod.ru
http://roadtrue.narod.ru
http://trueenter.narod.ru
http://truthto.narod.ru
http://waytrue.narod.ru
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maymi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1169600
Постинги: 43
Коментари: 1603
Гласове: 7458
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031