Искрящ и хладен,

леден като истина,

денят посреща топлите ни сънища,

нестигнали

света да стоплят

и босото и тънкострело време,

да кипнат под петите ти минутите,

да затанцуват думите като в огнище,

лъчите да опънат на свилото се под качулката си слънце.

Денят – искрящ и хладен,

усмивка в огледалото замръзнало.

А сънища –

нестигнали

за огъня.