Цинизмът винаги е съществувал,

както вятър винаги е имало –

понякога цветеца свежда,

понякога помита и дърветата...

Циничен режисьорът се изсмива,

сценарият прегъва

и прибира в джоба си.
---

Като след  лов

дими

градът...

Дори водите занемяват,

дочули барабаните на утрото.

Върви ноември...

Студените си монолози

произнася

и като риба

се измъква  от сивите му мрежи слънцето,

пътеките към изгрева пробира.

 

Под шумата

какво ли скрил е този свят,

какво ли ще настъпиш под листата,

дими като след  лов,

а царствени дърветата

в невъзмутимата позлата –

познатият декор за пир на гарвани.  


Все още бродим в сънища,

а гълъбите се боят да ни събудят...

Невъзмутимата позлата...сега са враните, събират орехи

:) налитат на всичко....

Все още бродим в сънища,
а гълъбите се боят да ни събудят.

Хубави стихове - свежи образи, оригинални внушения!
Поздрави, Ваня!