Постинг
15.12.2014 11:31 -
Изменчивост
От толкова думи няма как да заспя,
май луната ми влезе в окото,
звездите
от мрак се задавят…
*
В гласа ти
зимата се превръща
в кристали,
отчупвам малко смях…
*
Не съм ли,
мисля си,
самотна като снежния човек,
с два въглена очи,
които ще останат, щом се разтопя
и можеш с тях да се постоплиш, щом потрябва,
и ще остане светлина, която докато догаря
ще носиш до безкрая, в който всичко си отива…
Два въглена да се постоплиш…
какво са в снежната пустиня…
Два въглена да се постоплиш…
какво са в снежната пустиня…
Е, какво са - искрица живот, надежда!
Черно и бяло, топло и студено, живот и смърт...Умела игра на светлини и сенки, на контрасти! Първите две миниатюри звучат почти като хайку! Поздрави!
цитирайкакво са в снежната пустиня…
Е, какво са - искрица живот, надежда!
Черно и бяло, топло и студено, живот и смърт...Умела игра на светлини и сенки, на контрасти! Първите две миниатюри звучат почти като хайку! Поздрави!
Е топлина, и може би такива сме, тяло от сняг, но въглени очи...
Много актуално!
цитирайМного актуално!