Прочетен: 12360 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2008 22:58
...ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.
Или за силата на подсъзнанието
Непрекъснато ме тормози усещането, че прословутия български песимизъм и склонност към мрънкане ме дърпат надолу. Нагласата, че от „тая скапана страна” нищо не става, никога няма да се оправим, винаги ще сме задръстеняците на Европа, во веки веков ще ни управляват едни и същи корумпирани кретени, от нас – управляваните – нищо не зависи... Тройната коалиция форевър... Ако не тя – Бойко. И с такава нагласа, естествено, никога няма да се „оправим”.
За мен една от основните причини за персоналното дередже или дереджето на цяла нация, е в самата нагласа. В увереността, че можеш/заслужаваш най-доброто.
Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.
Ако настройката ти е, че си обречен – наистина си.
Елементарно, опростено и примитивно ли звучи?!
Преди няколко години излъчиха експеримент по Дискавъри. Швеция мисля. Разделиха двадесет инженери на две групи. Двете групи с еднакъв интелектуален потенциал, оценки от предварителни тестове, специалност. Разликата беше само в това, че в една от групите бяха подбрали специалистите, които са по-малко самоуверени, а във втората тези, които си мислят, че могат да разделят морето на две, ако се наложи.
Познайте коя от групите по-бързо и по-успешно реши поставената задача?!
Като резултатите на „уверените” бяха драстично по-добри, в пъти.
Това го знаят и родителите с две деца, с различни характери. Самоувереното винаги успява, всичко му се случва по-лесно.
Не зная дали сте виждали, като вземат лотарийни билети, някои си казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземат един, два, три пъти и не върви. А пък той има скрита мисъл. И нагласа, че точно на него няма как да му провърви.
Всъщност, на сиромасите, бедните, най-малко им върви на лотария.
Сутрин, когато отивам на работа, се движа по площад Славейков и Солунска. По тези територии сутрин пускат само хубави хора J)) Такава се харесвам повече.
Не става дума за преекспонираното бодряшко, немотивирано веселие.
Нито за налудничаво хилене със сектански привкус или нереалистично светоусещане с резервни виртуали.
Просто нагласа, че можем, от нас зависи, имаме потенциала, за да имаме и шанса. Същият шанс, който ни е прецакан от липсата на собствена увереност и вяра.
„Поискай, и ще ти се даде...”
П.п. Не се отнася за жени, които искат пластичната операция за увеличаване на бюста да се заплаща от НЗОК.
И за мъже, които силно искат за зачеване на дете да трябва съвместното участие на един мъж и четири жени.
:)
www.government.bg продължава да не е д...
Ново увеличение на тока. Орлов мост ни з...
theoldben - сподели опит де. Какъв е резултата?
By the way-въпреки всичко, независимо докъде си стигнал и какъв мислиш, че си-трябва да умееш да се радваш на истинските и простички неща:))
Дано не те обърках:))
Въпросът е в сравнителния анализ (България все пак е европейска страна) и в причините тук да е кофти..
По-просто казано е така: Ако искаме нещо достатъчно самоуверено, то вселената така ще се "подреди", че исканото нещо ще ни се стовари върху главите с неподозирана (от нас) скорост.
Същото важи и за неискането. Не го искаме? Това няма значение, има ли качество на набюдателя, има повод за събитие.
Ужасно лошото е, че хората просто са равнодушни към желанията си.
Поздрави за поста!
Казват - защото не кокретизираме цената, начина на постигане на целта.
Отделно - самата цел трябва да е достатъчно конкретна , а не с общите "искам да съм богат, с вила, с власт...."
Лично според мен - ако не работиш, нищо не правиш,а само мърмориш "Искам S - класа" ,то едва ли ще я получиш - освен на картинка.
Проблемът е, че е удобна за интерпретации от мистици и хомеопати...
Мисля, че никой не бива да подценява силата на мисълта обаче.
и е задължително да дават клетва че няма да споделят сакралните тези с профани в по достъпна форма...
Не бих искал на 50-60г. да съм торба тлъстини, поддържаща се с хапчета,с хипертонични кризи и периодични депресии,влюбен в бутилката,а не в жена си,плащащ на проститутки - само и само да разсеят сивото ми ежедневие.
Не бих искал това - с цената на цялата световна власт и всичкото богатство и популярност.
А много - такава комбинация постигат.
Не определиш ли ти цената за целта,то подсъзнанието избира най-лесния път.
Може би е така,не зная.
:)
Има голямо значение не само какво искам, а и защо, за кого и най вече от кого. Бих променил малко постановката ти. Успех постигат не "уверените" а онези които искат от себе си. Те изучават обстановката, усъвършенстват се, исканото се превръща в цел. Те проверяват, корегират и развиват уменията необходими за постигане на целта. Крайния резултат е уверенот.
Искащите от другите насочват усилията си в промяна на външнните обстоятелства, което рядко е по човешките възможности. А дори да се получи такава промяна, за да бъде трайна е необходим непрекъснат контрол, което измества посоката в страни от целта. Те се провалят или се страхуват от провал и стават неуверени.
Искащите за да имат не могат да постигнат резултата на искащите да бъдат. Тях ги отклонява непрекъснатата "рекапитулация" на Имането, а не на моженето. Докато усъвършенстващите "моженето" заради самото можене задължително го капитализират. И това си е съвсем естествен резултат. Тук отново не става въпрос за увереност или желание, а за мотивация водеща до различен смисъл на собственото развитие.
/Като резултатите на „уверените” бяха драстично по-добри, в пъти./
Сигурно е било така, но не понеже са били просто уверени, а понеже са изграждали своята увереност, развиваики способностите си. Тук въобще нямя място дори интелектуалния потенциал. Способността да интерпретираш, смесваш и импровизираш се нарича въображение. Способността да освободиш въображението си да полети изисква увереност в собствените ти сили наистина, но тази увереност се постига в "боя", а не с медитация.
И остана още една важна причина за постигане на "успеха" Защо ти е той. Ако това е наградата за това че си добър в своята сфера, то изглежда доста глупаво. Добрият не се вълнува от награди и може да не преследва този успех с нужната упоритост. Но пък онова което постига, му е достатъчно и понеже е уверен в професионализма си да речем, той знае че може да постигне повече ако реши. Когато обаче успеха ти е нужен за да се издигнеш над другите достигането му става задължително и животът на човека се превръща в преследване на оня сурогат - Американската мечта, където побеждава способния да приложи "непозволени хватки" и удари под пояса.
Толкова много се разприказвах, че забравих колко просто го е казал човека - Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.
На това място Доган добави на пресконференцията на последните избори - и пето да ти го признаят. Но тук вероятно не става въпрос за Доганщини.
Пак се сетих за това.
И този бекграунд ни спасява тогава, когато слабостта надделява над иначе така ясното дефиниране на "цената"..
:)
"Искам" обременява.
Искам от другите е комплекс и слабост.
Искам от себе си е късна проверка и неувереност. В повечето случаи, когато човек мине въпросите си на второ четене, допуска грешките на обременеността.
Да си имаме доверие на инстинкта де :))
Инак всеки иска по-доброто в живота, въпросът е колцина осъзнават, че има и по-добро ?
Въпросът е, че когато става дума за общонационални комфорти, не ща над страната да се натрупва енергия на обреченост и невъзможно щастие :))
Егрегора си е егрегор, но ако човек не си помогне сам и Бог не е в състояние да го стори ! :)
Как аз - да не искам от подчинените си да се променят!? Невъзможно е!
И как да не искам да се променят външните условия!?
Така или иначе - те се променят постоянно и то от хората. Защо не в посоката,която аз искам?
Имало е много теории как може да се разплете Гордиевия възел. Александър Македонски не го е интересувало това - той е разсякъл възела - и е завладял света.
"Майната му - да го направим" /сър Ричард Брансън/.
Така и Рамзес Велики - спечелвайки с дух при Кадеш.
А после срещу него- евреите,тръгнали и напуснали Египет.
И т.н. и т.н....
Ритаме се обаче главно, когато не сме направили нещо. За направеното по-рядко се съжалява. Странно е... Дори за грешки се кахърим по-малко, отколкото за пропуснатото от страх някакъв..
Моля, радвам се, че ти хареса песента :)
Поздрави!:)