И аз като братя Стругацки. И като чуя думите „да бъдем добри”. И ако не вадя пистолети – нито в буквален, нито в метафоричен аспект то е само, защото толкова време съм похабила в изграждането на един свой ведър и миролюбив образ, че няма как сега да прецакам всичко :)
Но че ми натежа модата „ах, дай да бъдем по-добри”, да плеснем с ръце и да се прегърнем – това е безспорен факт. Скимтене, вопли, сърдито младежко кършене на пръсти и старческо носталгично мърморене.
Дали и върху мен оказва някакво влияние въпросната мода, дали ми ръководи преценките – безспорно. Вече без да се замислям започнах да разделям хората на просто добри и такива, които денонощно говорят за доброто.
Всъщност да, всичко е мода. Извън материалните проявления, мода има и в поведението, дори в мисленето, усещането и приемането/неприемането на нещо към днешна дата. Но доброто и духовното като мода ми идва в повече.
Започна се със авторитетните четива от характера на „Да бъдеш Бог”, „Вашите слаби места – освободете се от тях наведнъж и днес”, „Да станеш победител за една нощ” и „Опознай себе си в дълбочина и се заобичай спешно” (шаржирам, но нещо подобно бяха). Обединяващото звено във въпросните наставления с императивен тон беше, че не си рекъл, не си надскочил себе си, гена си, природата, възпитанието, средата, особеностите на характера и комплексите от външния си вид. Внушението беше нещо подобно „Майната им на другите, заобичай се силно и без забележки и те сами ще ти кацнат”. Т.е. – напомпано его равно на безумно щастие.
В едно от разклоненията на модата тази тенденция се оказа непреходна и неподвластна на сезони. Срещам я и сега в колекция пролет/лято 2008 година. Всяка сутрин засичам някой събудил се с твърдото прозрение – „Тази нощ разбрах, че вече се харесвам”, „Днес реших да се освободя от......” (последната дума е различна, но е в духа на - чуждото признание, одобрение, харесване или оценка).
С две думи – твърде много неща започнахме да си обясняваме с комплексите, но дявол да го вземе – и твърде много неща могат да се обяснят с тях.
Решения на теория и поведение на практика. Виртуални и реални светове. Въздушни кули.
Рокфелер не е станал милионер, защото е прочел наръчника с напътствия на Уейн Дайър. Нито Чърчил е станал Чърчил :)
Може да са имали повече късмет от мен, да са по-гъвкави или точката им на некомпетентност да е много по-високо от моята. Може и да са се обичали повече, отколкото аз самата обичам себе си. Но какво да се прави – природа. Кой раздава природи, за да се пъхна в калъп?!
Другото модно течение в същия жанр се изразява в духовността на талази и в денонощното плещене за доброто.
Диктатори там са Ошо, Нийл Доналд Уолш и всички екзотични практики и мисли. Колкото по екзотична и дзен-ска е една мисъл – толкова е по-цитирана. „Когато държиш прашинка, държиш цялата Вселена в ръка". Стига де!
Около мен е пълно с потопени в коаните хора. Четат, преписват, цитират, говорят за духовното. Държат по един фенер в ръка като Диоген и търсят доброто. И ми пращат на мейлите поредното писмо, приписвано на Далай Лама (нали знаете, че това е титла и в момента я носи четиринадесетия поред Далай Лама). Принципно нищо против. В част от тези писма има момент, върху който още веднъж фокусирането не е излишно. Без заклинанията на финала обаче, че ако до десет минути не го препратя на десет души въпросното писмо, ще ме застигнат беди. Точно както и онази жена, която....и следват зловещи разкази за дръзналата да запази „знанието” за себе си.
Или мултимедийните послания с цветя или пейзажи, бъкани от клишета с наивистичен отенък.
Хей, не ми е здравословно всеки ден да прочета няколко писма и да разгледам 5-6 презентации на доброто. Преекспонира ми се. Ще стана като онези възрастни мъже, които работят в една от редакциите на детско вестниче: „Миличъъъък, гуш и хайде да изпийкаме едночко кафенченцинценце”.
Последен път.
Ако има някаква обратна пропорционалност, която безумно се натрапва - добър човек не е равно на човекът, който денонощно плещи за доброто. Търсели доброто, четат, цитират, убеждават, лепкава нега от духовност се стеле около ореола им.... А погледът злобничък. Другарчето прецакано. Близките нагрубени. Детето нецелунато....
Ето това е истинското разминаване между виртуал и реалност. И е лицемерието, което мен ме тревожи.
Обичам да чета и българския Петър Дънов, опитвам се да го прилагам в живота си
А той казва че една любов ако я показваш, демонстрираш, ти ще я загубиш. Защото истинските неща са дълбоко стаени, те не са показ и аз му вярвам
Вади пистолета и ме застреляй!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
А източните мъдрости не са, за да се прави сульо и пульо на духовен и мъдър.
Въпреки нихилистичното начало, постингът ме изкефи. Мен също ме дразни кухият популизъм и превземки "колко сме идеални", когато вътре човечето е празно
Така че, защо да те стрелям, на едно мнение сме с теб (респективно - с Дънов) :)))
А обикновено се опитвам да бягам чак от нихилизъм......лека раздразнителност само, и тя рядко... Този повод си струва обаче.
Нещо се усещам пряко обидена от лицемерието. Дали защото в по-големи мащаби всичко е от значение...
16.03.2008 21:58
Съгласен съм с казаното. Идеята на цялата тази простотия, която се излива в нета и около нас е особено изкривена. Обикновено се свежда до прости техники от сорта на
"Пешо е много добър играч на табла. Родом от Петрич, но сега живее в Пловдив. Вчера си покривил малко бронята в един знак. Карал с превишена скорост и замалко не блъснал пешеходец."
се преобразува на
"Пешо е много добър. Обича да играе табла. От Петрич е. Сега живее в Пловдив. Вчера рискувал живота си в опит да спаси неправилно пресичащ пешеходец"
Манипулация ...
16.03.2008 22:10
Елементарен пример е Библията. Много хора имат лошия навик да изкривяват доста неща от нея, доста идеи и т.н. Това води често до грешно тълкуване. Но например малко хора знаят, че в кодът и текстът реално има друг текст. Има си цяла наука за това, за която обаче малко хора са чували. Но нещата е удобно да се тълкуват буквално или както на нас ни е угодно.
Далеч съм от мисълта, че познавам нещата. Но определено знам, че това, което ми се дава да гледам не е това, което виждам.
16.03.2008 22:20
:)))))))))))
Едно конкретно и дребно действие, струва ми се е по полезно от 1GB теория. Интересно, че в блога се споделят теории, вместо практики.
Друг път е опит за манипулация.
Трети - просто измислен свят, образ...
Всъщност, няма значение. Ефектът от цялата работа е кофти. Резултатът, общия резултат, заради който си скимтим из блоговете...
А закодираното в Библията съвсем, съвсем друга :)) Ето, "Шифърът на Леонардо" - видя ли :))
Но, че съм добър човек е сигурно :)) Поне според моята теория така излиза :)) - рядко казвам "Братя, да правим добро, алилуя". Доброто е в практиката, в поведението, в постъпката...не в говоренето.
"Едно конкретно и дребно действие, струва ми се е по полезно от 1GB теория" - както казва Evrazol
Иначе, Свобода, има начини на споделяне, които могат да заобиколят така характерната на прима виста човешка съпротива и да влязат през прозореца....и ти знаеш за какво говоря.
:)))))
Например вярвам, че като се прочете този постинг много хора ще "включат", че са човеци (и с доброто и лошото). И ще искат да се стремят към духовното, не да се заблуждават, че са божества и няма какво да променят в мисленето и действията си.
Ей, за това ми хареса. Защото сме разобличени в лъжата за "божествената си духовна доброта".
Ето конкретно действие в борбата ;))
17.03.2008 09:59
Визирам категорията блогъри с техните "Благодаря ти ххх, чудесен пост, успехи" "Целувам те мило, усмихнат ден" и т.н.
17.03.2008 18:01
17.03.2008 18:03
Лично аз ..... Заминавам! Писна ми от беззаконието,мизерията,лицемерието и злобата на хората !!!
В някои от страните, които си даваме като най-светъл пример, лицемерието е норма на поведение и проява на добър вкус...
Стой си тук :)))
17.03.2008 22:34
истински
за разлика от теб така и не успях да създам визия за себе си като добър и в мир с мене си човек
все нещо ме дразни и кат ме дразни я се хащам за чифтето:)
но забелязах че съм остарял:) не на всяка цена го вадя .............................................
ей туй лошото
Мъдростта и добротата се изстрадват, не можеш да ги "попиеш" от някакви си мейли, пък ако ще и да са с най-верните цитати на света!
Поздрави!
Та ... определено са дразнещи тези съвети за "преуспяване" в живота, за почти хлъзгащ се по асфалта позитивизъм. В същото време е дразнещо и насилието, и простотията, и грубостта и безочието и негативизма. На моменти ми се повръща като слушам хората - все някой е крив за нещо, все един кой си е виновен, все има кусури - във всекиго...
Аз поне се опитвам да поема каквото мога, а като видя, че нещо се повтаря за 1001-ви път - просто го пускам покрай мен. Както правя и с негативните неща, които за жалост не мога да изтрия с един бутон, а се налага да ги търпя - и зад волана, и в ежедневието. Просто - човешка природа.
Съвременните ни управници ми обясняват, че аз не работя "ефективно":)) И ме приравняват по заплащане със... студент дето не знае собствения си език, пък тръгнал да ми разправя... теории. Вж. блога на Гери (geryordanova.blog.bg) с линка й към статията на Иво Беров:)) Разбира се, далеч съм да "внушавам" на който и да е било нещо, което лично не го е изстрадал.
И въпреки всичко: говоренето "отронва понякога песъчинка от камъка" на незнанието и незаинтересоваността. Вчера сутринта отново гледах - не можейки да спя от преумора и психически претоварвания - "Коледна песен" на Чарлз Дикенс. И въпреки че съм го гледала много пъти, в съзнанието ми се запечата Духът на настоящата Коледа (ако не ме лъже паметта): черният мъж, който беше гушнал под плаща си две деца: Оскъдица (момиче) и Незнание (Ignorance) - момче. Та той каза простичко: те са "наши" деца! Но по-страшно е "незнанието/невежеството":))
Надявам се, че ме разбираш ;)
Само че вникването не е просто с ума, а с цялата страст на нашата личност, ако искаме не просто да се осведомим за отговорите, а да ги преживеем.
Това ще ни даде силата, необходима ни впоследствие да ги отстояваме.
С живота си, искам да кажа, а не само в някакви си теоритични дискусии.
И без да има гаранция, така все пак ще станем и по-чувствителни за многомилионното парадно шествие на "Доброто" във века на Толерантността, защото откровеното зло има поне "доблестта" да не се прави на това, което не е.
Искащи да спечелят
Искащи да са добри
Печелещите се стремят към власт, пари, или слава. Това е целта им, а останалото са инструменти.
Добрите не се интересуват от горните неща. Те искат да са добри хора, специалисти, граждани.
Съчетаването на двете категории е невъзможно и съм склонен да ги уважавам и двете крайности. Опитващите се да ги съчетават обаче са лицемери. И не това ме обижда, а факта че на всичкото отгоре се смятат за толкова хитри, че са излъгали всички.
В същност малките деца ги разпознават перфектно.
И за съжаление стремежа да ги съчетаваме дава определено надмощие на фалша.
И точно там, горе, пред всички, е техният изпит и тяхната проверка. Където повечето, за съжаление, се провалят. Защото, както е казал Ал. Стамболийски, властта има качеството да покварява толкова много и ужасно бързо.
Но само онези, които случайно са се озовали там, без да са се подготвяли старателно и без да са били първо "верни в малкото".
Но те и изгарят бързо като евтин бенгалски огън. Не могат да оставят никаква трайна диря след себе си, защото са от пръст и пак на пръст стават. Приживе не са успели да се умесят заедно с Божествения Дух и да помислят за нещо повече, освен за тлъстия си търбух.
Такива хора, смятам, са осквернили понятия като власт, чест, слава и пари, които сами по себе си не са лоши, а са дарове, даващи се за наше добро.
Но злоупотребата не би трябвало да отменя правилната употреба, тъй както фалшивите пари не могат да изкарат от обръщение истинските.
Това са позиции в тоя свят и зависи кой ще се намърда в тях.
Добрите хора са погнусени наистина и са ги оставили до голяма степен на мерзавците.
Не, не трябва да е така!
Мерзавец съм когато лъжа ... и когато се оставя да ме лъжат.
Мерзавец съм когато завиждам ... и когато търпя завистници.
Мерзавец съм когато се примирявам ... и когато се бунтувам само за себе си.
Докато помня че съм мерзавец ще мога да гледам хората в очите. Иначе ореола около главата ми ще превърне самата глава в тиква.
Хубав ден на всички!
Права си за четенето/приемането и на "добронамерените" литератури. За някого може да са опасни не в преувеличения смисъл на думата. Един може да прочете Кастанеда като надникване и след това излизане от света му. В друга глава същия Кастанеда може да направи бели.
При всички положения обаче, четенето и приемане и на най-авторитетно звучаща информация, трябва да се прекара през собствената ти призма. Нито сляпото следване на постулати е здравословно, нито цитирането им с цел фалшив твой образ е достойно.
kostadin
Смее ли човек да ходи въоръжен при толкова дразнители :)))
anlov
Генерализираш и подреждаш живота в твърде изчистени графи.
Излизам от едно от горните ми изречения, за да ти предложа и такава аксиома:
"Богат не винаги е равно на лош и покварен, както и беден - на безпрекословно добър".
Нищо против възпитани хора, които се опитват да ти спестят лошото си настроение или Своята (повтарям - своята) гледна точка за Твоята персона.
Американското изкуствено непрекъснато зъбене ме дразни обаче.
Приемам, че някой е кофтар по природа, приемам незгодните характери....не приемам да се опитат да ме забълбукат, усещам се лъгана наедро.
А - и тези които си вярват по-малко виновни ли са от тези, които не си вярват...
19.03.2008 20:19
или с какъвто аршин мерите,с такъв и вас ще мерят....
maymi,
докато аз генерализирам - и сигурно е така донякъде, ти нямаш ли склонността прекалено да се предаваш на собствената си мнителност, породена от непреодолени горчевини и прекършени твърде рано криле?
Да опазиш в себе си чисто място в един твърде опошлен свят е по-скоро ежедневна битка, в която често биваш раняван, но ставаш и продължаваш, боже мой, обаче това не е непременно търговия в Храма, религиозна зилотщина или клакьорски морализъм. И ако започне да се превръща в такива уродливи убразования, наистина му трябва бич. И той да заплющи първо от съвестта ни. Защото духовните фарисеи са най-мерзостното нещо на тоя свят (не случайно Исус Христос ги нарича "змии ехиднини", "варосани гробници, пълни с мъртвешки кости" и т.н., а за обикновените грешници е запазил милосърдие и състрадание, дори когато нежно ги изобличава - като напр. самарянката на кладенеца, въпреки че е имала няколко незаконни мъже).
Хайде, приключвам, че вече май ви станах досаден:)
Но накрая знаеш кой тегли чертата:)))
Поздрав
Лицемерието и ролите превръщат света във виртуал... Така не си помагаме..
Предлагам - от частното към общото, това да е пътя - близко, по-далечно, глобално...
И без виртуал.
29.07.2011 06:12
22.10.2012 15:52
03.11.2012 09:17