Постинг
09.03.2008 22:31 -
Простете!
Автор: maymi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4611 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2008 10:01
Прочетен: 4611 Коментари: 9 Гласове:
1
Последна промяна: 10.03.2008 10:01
Блогосфера, постинги, коментари, заяждания, разпъвания на тиранти, мерения на рейтинги, съревнования......в крайна сметка – симпатично и интересно място.
И втори план, наречен „Лични съобщения”. Не по-малко интересен план. Аз също го ползвам понякога, за да поздравя съблогър, без това да изглежда като сапунен сериал. Вероятно съм попадала и на хора, които предпочитат поздрава да е видим. Няма как да знам обаче. Моля, да ми простят!
На същия този втори план се появяват хора, които виждат в Блог БГ един вариант на „Сайт за запознанства”. Аз не виждам такъв (сигурно заради липсата на посочени килограми и цвят на косата :)). Карали са ми се за бариери, за студенина или за протоколни отговори. От моята камбанария е логично. От отсрещната може да не е. Моля и те да ми простят!
Някои пък от хората в блога аз искам за приятели. Мисля, че никога не съм го показвала на никого. Сигурно пак заради това, че не знам кой стои отсреща и доколко мога да формулирам убедително безкористност и чистота на мерака. А винаги има вариант да попадна на хора с по-здрави бариери и от моите.
От друга страна пък, съществува възможността да съм спестила на човек, който има потребност да го чуе, думите „Бих искала да си ми приятел”. Незнанието не е оправдание. Спестяването на хубава дума или топлина си е от най-сериозните прегрешения.
Грях имам към хората, които влизат тук. Така и не приех присъствието си достатъчно на сериозно. Може да е заради това, че го схващам като нерегламентирана почивка. Отделно, изкушена съм от провокацията и словоблудството. А може да не се усещам достатъчно „пораснала”, за да напътствам и наставлявам. И това ми дава относително оправдание. По-уязвим си, когато посочваш пътища. Това не пречи да ме потормозват погледите на един от приятелите ми, не напънато добър човек, който кротко ми напомня периодично, че всичко казано, написано, направено е отговорност.
Моля да ми простите!
Упреквали са ме в неуместна ирония. Не е това. Незлобливо шегуване е. Винаги се гъбаркам първо със себе си. Понякога се гъбаркам и с други. Човещиния – не мога да се сдържа, когато видя мрънкане, скимтене, кършене на пръсти. Прекаленият драматизъм и напъната духовност на талази изважда низките ми страсти.
Не мога да повярвам на никого до край във виртуал. Нещо ми липсва. Оправданието е, че с много от детските ми авторитети и хора, които са ме формирали – писатели, художници, журналисти, интелектуалци – после съм сядала на една маса. Някои от тях се оказаха пройдохи, пияндури, жестоки, непочтени мерзавци. Не ми рухнаха кулите, само защото нямам афинитет към строене на такива. Не ги намразих – те, дори да имаха два противоположни свята, поне знаеха как трябва. Някои и това не знаят. А и това, което с думите си са сторили за мен, не се губи на масата в разговора за курви. Остана ми обаче нагласата да имам потребност от информация и за реалната личност зад думите, за да я приема докрай. Което е демонстрация на един от тъпите комплекси – обобщението. При някои от блогърите усещането ми за искреност и неподправеност е повече от сто процента... И въпреки това търся зад редовете. Моля да ми простят! Никой не е съвършен :))
Имало е хора тук, които съм приемала за авторитети в определени сфери. До момента, до който разбера за крехката им невръстна възраст. След това съм се хващала в по-прецизно вглеждане. Мисля, че е грешка. Възрастта не е порок. Но това се отнася и за крехката. Искам прошка и от тях, поне го осъзнах.
Подскачам, когато ми навират в лицето „абсолютната истина”. Невъздържана съм, когато се сблъскам с нечие кредо, което звучи така „Твоето значи,без моето значи,нищо не значи”. Веднъж гепих и себе си във вживяване. Тогава спрях, изчезнах и изчаках да ми мине. Въпреки това, факта че на мен не ми се вживява и не ми се взира в собствения ми пъп, не значи, че хората нямат право да си гледат пъпа, ако гледката им доставя удоволствие. Извинете ме за кресчендото, когато съм се заяла с вашето право!
Ами, това е приятели. Искам ви прошка днес!
И втори план, наречен „Лични съобщения”. Не по-малко интересен план. Аз също го ползвам понякога, за да поздравя съблогър, без това да изглежда като сапунен сериал. Вероятно съм попадала и на хора, които предпочитат поздрава да е видим. Няма как да знам обаче. Моля, да ми простят!
На същия този втори план се появяват хора, които виждат в Блог БГ един вариант на „Сайт за запознанства”. Аз не виждам такъв (сигурно заради липсата на посочени килограми и цвят на косата :)). Карали са ми се за бариери, за студенина или за протоколни отговори. От моята камбанария е логично. От отсрещната може да не е. Моля и те да ми простят!
Някои пък от хората в блога аз искам за приятели. Мисля, че никога не съм го показвала на никого. Сигурно пак заради това, че не знам кой стои отсреща и доколко мога да формулирам убедително безкористност и чистота на мерака. А винаги има вариант да попадна на хора с по-здрави бариери и от моите.
От друга страна пък, съществува възможността да съм спестила на човек, който има потребност да го чуе, думите „Бих искала да си ми приятел”. Незнанието не е оправдание. Спестяването на хубава дума или топлина си е от най-сериозните прегрешения.
Грях имам към хората, които влизат тук. Така и не приех присъствието си достатъчно на сериозно. Може да е заради това, че го схващам като нерегламентирана почивка. Отделно, изкушена съм от провокацията и словоблудството. А може да не се усещам достатъчно „пораснала”, за да напътствам и наставлявам. И това ми дава относително оправдание. По-уязвим си, когато посочваш пътища. Това не пречи да ме потормозват погледите на един от приятелите ми, не напънато добър човек, който кротко ми напомня периодично, че всичко казано, написано, направено е отговорност.
Моля да ми простите!
Упреквали са ме в неуместна ирония. Не е това. Незлобливо шегуване е. Винаги се гъбаркам първо със себе си. Понякога се гъбаркам и с други. Човещиния – не мога да се сдържа, когато видя мрънкане, скимтене, кършене на пръсти. Прекаленият драматизъм и напъната духовност на талази изважда низките ми страсти.
Не мога да повярвам на никого до край във виртуал. Нещо ми липсва. Оправданието е, че с много от детските ми авторитети и хора, които са ме формирали – писатели, художници, журналисти, интелектуалци – после съм сядала на една маса. Някои от тях се оказаха пройдохи, пияндури, жестоки, непочтени мерзавци. Не ми рухнаха кулите, само защото нямам афинитет към строене на такива. Не ги намразих – те, дори да имаха два противоположни свята, поне знаеха как трябва. Някои и това не знаят. А и това, което с думите си са сторили за мен, не се губи на масата в разговора за курви. Остана ми обаче нагласата да имам потребност от информация и за реалната личност зад думите, за да я приема докрай. Което е демонстрация на един от тъпите комплекси – обобщението. При някои от блогърите усещането ми за искреност и неподправеност е повече от сто процента... И въпреки това търся зад редовете. Моля да ми простят! Никой не е съвършен :))
Имало е хора тук, които съм приемала за авторитети в определени сфери. До момента, до който разбера за крехката им невръстна възраст. След това съм се хващала в по-прецизно вглеждане. Мисля, че е грешка. Възрастта не е порок. Но това се отнася и за крехката. Искам прошка и от тях, поне го осъзнах.
Подскачам, когато ми навират в лицето „абсолютната истина”. Невъздържана съм, когато се сблъскам с нечие кредо, което звучи така „Твоето значи,без моето значи,нищо не значи”. Веднъж гепих и себе си във вживяване. Тогава спрях, изчезнах и изчаках да ми мине. Въпреки това, факта че на мен не ми се вживява и не ми се взира в собствения ми пъп, не значи, че хората нямат право да си гледат пъпа, ако гледката им доставя удоволствие. Извинете ме за кресчендото, когато съм се заяла с вашето право!
Ами, това е приятели. Искам ви прошка днес!
Следващ постинг
Предишен постинг
НАЙ-УМНОТО НЕЩО КОЕТО МЕ ДОКОСНА ДНЕС!
цитирайБлагодаря ти!
Не е подправено...
цитирайНе е подправено...
ти прощавам, но пък това, което си написала е толкова искрено и истинско!Поздрави!
цитирайКолко души вече искат прошка? А по моему, това са все интелигентни и честни хора...да се огледат онези, извън блоговото пространство, които наистина трябва да молят за нея! Знаем кого визирам...
Поздравления!
цитирайПоздравления!
5.
анонимен -
Мейми, не са ми много понятни правилата тук, но мисля
10.03.2008 13:08
10.03.2008 13:08
Ако ще поставяш бариери и няма да искаш да се запознаеш с тези които ти предлагат запознанство. Тогава защо си тук? Влязъл ли си веднъж в играта трябва да я играеш.
цитирайИскреността е по-тясната в раменете и ханша дреха... Но пък винаги е по-лесния вариант. Не се налага да помниш какво си казал :)))
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Знам ли, прошката ако не е някаква потребност, по-добре без нея...
Понякога някои от тези са искали прошка по телевизията... И пак са ме дразнили....
Няма угодия, ей :)))
цитирайПонякога някои от тези са искали прошка по телевизията... И пак са ме дразнили....
Няма угодия, ей :)))
Аз никога не играех, защото ми харесваше всичко да правя по своему, и реших, че не искам да бъда част от играта.
Останаха ми белези като доказателство за това.
:)
цитирайОстанаха ми белези като доказателство за това.
:)
съобразно които правим или не разни компромиси:)))
или с две думи разни хора разни лудости:)))държа първенство в последната категория:)))
цитирайили с две думи разни хора разни лудости:)))държа първенство в последната категория:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 7478