Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2008 22:31 - Простете!
Автор: maymi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4607 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 10.03.2008 10:01


Блогосфера, постинги, коментари, заяждания, разпъвания на тиранти, мерения на рейтинги, съревнования......в крайна сметка – симпатично и интересно място.
И втори план, наречен „Лични съобщения”. Не по-малко интересен план. Аз също го ползвам понякога, за да поздравя съблогър, без това да изглежда като сапунен сериал. Вероятно съм попадала и на хора, които предпочитат поздрава да е видим. Няма как да знам обаче. Моля, да ми простят!
На същия този втори план се появяват хора, които виждат в Блог БГ един вариант на „Сайт за запознанства”. Аз не виждам такъв (сигурно заради липсата на посочени килограми и цвят на косата :)). Карали са ми се за бариери, за студенина или за протоколни отговори. От моята камбанария е логично. От отсрещната може да не е. Моля и те да ми простят!
Някои пък от хората в блога аз искам за приятели. Мисля, че никога не съм го показвала на никого. Сигурно пак заради това, че не знам кой стои отсреща и доколко мога да формулирам убедително безкористност и чистота на мерака. А винаги има вариант да попадна на хора с по-здрави бариери и от моите.
От друга страна пък, съществува възможността да съм спестила на човек, който има потребност да го чуе, думите „Бих искала да си ми приятел”. Незнанието не е оправдание. Спестяването на хубава дума или топлина си е от най-сериозните прегрешения.
Грях имам към хората, които влизат тук. Така и не приех присъствието си достатъчно на сериозно. Може да е заради това, че го схващам като нерегламентирана почивка. Отделно, изкушена съм от провокацията и словоблудството. А може да не се усещам достатъчно „пораснала”, за да напътствам и наставлявам. И това ми дава относително оправдание. По-уязвим си, когато посочваш пътища. Това не пречи да ме потормозват погледите на един от приятелите ми, не напънато добър човек, който кротко ми напомня периодично, че всичко казано, написано, направено е отговорност.
Моля да ми простите!
Упреквали са ме в неуместна ирония. Не е това. Незлобливо шегуване е. Винаги се гъбаркам първо със себе си. Понякога се гъбаркам и с други. Човещиния – не мога да се сдържа, когато видя мрънкане, скимтене, кършене на пръсти. Прекаленият драматизъм и напъната духовност на талази изважда низките ми страсти.
Не мога да повярвам на никого до край във виртуал. Нещо ми липсва. Оправданието е, че с много от детските ми авторитети и хора, които са ме формирали – писатели, художници, журналисти, интелектуалци – после съм сядала на една маса. Някои от тях се оказаха пройдохи, пияндури, жестоки, непочтени мерзавци. Не ми рухнаха кулите, само защото нямам афинитет към строене на такива. Не ги намразих – те, дори да имаха два противоположни свята, поне знаеха как трябва. Някои и това не знаят. А и това, което с думите си са сторили за мен, не се губи на масата в разговора за курви. Остана ми обаче нагласата да имам потребност от информация и за реалната личност зад думите, за да я приема докрай. Което е демонстрация на един от тъпите комплекси – обобщението. При някои от блогърите усещането ми за искреност и неподправеност е повече от сто процента... И въпреки това търся зад редовете. Моля да ми простят! Никой не е съвършен :))
Имало е хора тук, които съм приемала за авторитети в определени сфери. До момента, до който разбера за крехката им невръстна възраст. След това съм се хващала в по-прецизно вглеждане. Мисля, че е грешка. Възрастта не е порок. Но това се отнася и за крехката. Искам прошка и от тях, поне го осъзнах.
Подскачам, когато ми навират в лицето „абсолютната истина”. Невъздържана съм, когато се сблъскам с нечие кредо, което звучи така „Твоето значи,без моето значи,нищо не значи”. Веднъж гепих и себе си във вживяване. Тогава спрях, изчезнах и изчаках да ми мине. Въпреки това, факта че на мен не ми се вживява и не ми се взира в собствения ми пъп, не значи, че хората нямат право да си гледат пъпа, ако гледката им доставя удоволствие. Извинете ме за кресчендото, когато съм се заяла с вашето право!
Ами, това е приятели. Искам ви прошка днес!



Гласувай:
1



1. yuliya2006 - НАЙ-УМНОТО НЕЩО КОЕТО МЕ ДОКОСНА ...
09.03.2008 22:55
НАЙ-УМНОТО НЕЩО КОЕТО МЕ ДОКОСНА ДНЕС!
цитирай
2. maymi - yuliya2006
09.03.2008 23:32
Благодаря ти!
Не е подправено...
цитирай
3. benra - НЯма за какво да
10.03.2008 10:29
ти прощавам, но пък това, което си написала е толкова искрено и истинско!Поздрави!
цитирай
4. zari - Какво става в този блог?
10.03.2008 11:50
Колко души вече искат прошка? А по моему, това са все интелигентни и честни хора...да се огледат онези, извън блоговото пространство, които наистина трябва да молят за нея! Знаем кого визирам...
Поздравления!
цитирай
5. анонимен - Мейми, не са ми много понятни правилата тук, но мисля
10.03.2008 13:08
Ако ще поставяш бариери и няма да искаш да се запознаеш с тези които ти предлагат запознанство. Тогава защо си тук? Влязъл ли си веднъж в играта трябва да я играеш.
цитирай
6. maymi - benra
10.03.2008 13:32
Искреността е по-тясната в раменете и ханша дреха... Но пък винаги е по-лесния вариант. Не се налага да помниш какво си казал :)))
Благодаря ти!
цитирай
7. maymi - zari
10.03.2008 13:33
Знам ли, прошката ако не е някаква потребност, по-добре без нея...
Понякога някои от тези са искали прошка по телевизията... И пак са ме дразнили....
Няма угодия, ей :)))
цитирай
8. maymi - 5. анонимен
10.03.2008 13:38
Аз никога не играех, защото ми харесваше всичко да правя по своему, и реших, че не искам да бъда част от играта.
Останаха ми белези като доказателство за това.
:)
цитирай
9. letisi - всичко е въпрос на нужди и потребности:)))))
15.03.2008 09:36
съобразно които правим или не разни компромиси:)))
или с две думи разни хора разни лудости:)))държа първенство в последната категория:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: maymi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1969814
Постинги: 43
Коментари: 1604
Гласове: 7478
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031