„Хей, дай да поспорим за нещо” – това ми каза снощи един приятел (мдаа...прекалените допирателни и единомислие понякога доскучават). „Дай да поспорим за Макмърфи, ти ще твърдиш, че е кофти, аз - че е най - добрия. Старт!”. Много отдавна вече не се впечатлявам от липсата на кавалерство от страна на силня пол. Да харесваш Макмърфи на Кен Киси е лесно. Я се опитайте да го представите в негатив... Друг е въпроса, че в някакъв момент по време на спора започнах да си вярвам :)

Разбира се, че Макмърфи е кофти, останал е като герой във времето, заради потребността ни от модели, които оправдават собственото ни несъвършенство. Всъщност, на прима виста въпросния дребен мошеник (още един аргумент да бъде харесван, хората не обичат непотопяеми личности без недостатъци) та на първо четене става симпатичен с борбата срещу статуквото или стигмата....нещо като символ на вечния човешки стремеж към анархия, която, както всички знаем, никога не е водила след себе си до нищо добро. Страхуваме от едрите мошеници, но успокоително харесваме дребните. Казваш, че те мотивира да не предаваш? Интересно. Че въпросния Макмърфи сам предава себе си. Върху "предава себе си" не спори. Определено претърпява странна метаморфоза. Не мисля, че ако си склонен да предадеш себе си, има значение дали предаваш нещо или някого. И аргумента – метаморфоза неминуемо настъпва с възрастта примерно, не е убедителeн. Метаморфози няма...има натрупвания някакви (на мъдрост или на суета, така и не разбрах на кое точно :))) Човекът е константа заради инстинкта си, заради заложеното и „възпитаното” преди раждането още. След това само се усъвършенства в прикриването на инстинктите и същността си и придаване на благоразумен и приемлив образ на поведението си. Ей, извън гъбаркането, ти нали не мислиш, че хората се променят. Голяма грижа би било, ако живееш с такава илюзия :)))) Мислиш, че човека може да се промени след голямо изпитание, страдание, нещо като тъй наречения катарзис.........След голямо изпитание може да се примири или от страхове да промени стратегия. А може и да го обземе толкова силна апатия, че да не му се отстояват принципи. Но променено поведение не значи вътрешна промяна.

И не забравяй, че в „Полет над кукувиче гнездо” непрекъснато стои едно съмнение за двойственост, една колебливост за приемане на образите, заради разказа от еди кое си лице... Самият Кен Киси не е поел отговорността да застане зад образа на Макмърфи. Защото е знаел, че е уязвим в такъв един аргументиран спор. Въобще, нещата са кристално ясни - кофти е пича и точка.

Всъщност, даваш ли си сметка защо Киси не е могъл нищо друго да напише?! Защо с тази книга всъщност е сложил края си на писател?! Ами не се преживява лесно тревогата и терзанието, че с подобен „герой” си направил беля.

 

 

Ако си упорит може да промениш този до теб.Просто трябва последователност и желание.

което е радващо на фона на това наоколо...
Обаче...за да не стават грешки,ще прочета повече и тогава ще се появя пак...!:)
Надявам се ,че няма да се разочаровам...май няма,като гледам...
Приятна вечер!
:)

НИКОГО НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНЯШ..... имай ми малко доверие де :))))

Това 26 надявам се не са годините ти, защото ако са, колкото и старание да влагам от тук нататък, ти имаш още поле за разочарования.
Ако не са - и аз те открих днес, и аз се зарадвах на откритието си, и вероятно няма да се наглеждам дали ще продължавам да ти се радвам, защото съм респектирана от инстинктите си обикновено :)))))))))))))

Само не разбрах какъв е смисъла на спора,какво постигнахте с него.Нали това което се случва трабва да носи някакъв смисъл?

Групата приятели, с които се е движил Киси, са друсащи се с наркотици типове, известни с името Веселите пакостници. Самият Киси умира от рак на черния дроб следствие на убийствения си начин на живот. Аз, когато говоря на студенти, които са впечатлени от Макмърфи, винаги обръщам внимание на живота и поведението на Киси-менторите трябва да бъдат разглеждани по-прецизно.

Много обичам темата за вниманието, с което си избираш авторитети.

Бедна ти е фантазията какъв кахър ми е въпроса за Смисъла....и каква тревога, че ако някой някога ми каже отговора, ще ми издърпа килимчето под краката....
Иначе - смисъла на спорове и други дребни цвъчки...ми все ми е тая, дали имат смисъл. Много е вероятно и за това заглавието на поста е такова :)))
/ако много държиш да има смисъл, предлагам "забавление с елементи на малко мислене, без напъване, защото е уморително" - ако си съгласен с този смисъл си стискаме ръцете/ :))

За да спреш да прелиташ безмислено над кукувичи гнезда, трябва пъров да достигвеш нивото си на некомпетентност :)))))

всеки се стремял към нивото си на некомпетентност... Странен човек... :)

Тази Цецка дали вече не е достигнала нивото си на некомпетентност:)
Майми-поздрави за постингите.Харесвам неформалния начин на мислене и убедителността, дори когато е женска.Ще ме хапнеш ли на следващата закуска:)

А аз се забавлявам като разглеждам комплексите на хората и до какво поведение довеждат.Много е разтоварващо, като гледане на филм на Алмодовар е понякога.

... хвърляш чоп дали да защитаваш тезата или антитезата...

На детската площадка, която от известно време ми е място за социални контакти, се запознах с Ева - на 4,5г. Тя обича да си говори за мъже с мен - коментираме мъжете от площадката и ги тестваме дали "стават". Другото което обича е да си играем на момче и момиче. В началото я попитах коя роля избира- избра да е момче...Лошо момче на име Дирк. След това все избира тази роля. Щото иначе сигурно й писва да бъде момиче.

...хубаво е да се уточни, че е за спорта. Иначе - половината ми приятели мислят, че съм комбинация между неверник и атеист, а другата половина подозират, че съм религиозен фанатик, залитащ по окултизъм и езотерика :)
п.п. И на мен понякога ми писва да съм момиче. От друга страна пък никога не съм искала да съм момче....Жени...знаят ли точно какво искат :)

Бе твърде много неща започнахме да си обясняваме с комплексите...не мислиш ли, че е прекалено :)))

подал съм си заявка - ако тва там с кармата и прераждането не е бошлаф, в другия живот искам да съм жена. (Не, че ми е писнало да съм мъж.)

по природа съм си натегач, но се хващам че този път прекалено много се натягам - ще трябва да го заслужа!
:)

Иначе би било прекрасно. Сега съм жена, в другия живот - мъж....Иии...знам какво точно става в главите на жените. Света е мой :))

ако не си спомняш за нещо, все едно не се е случвало. Май затова не вярвам в миналите животи... и бъдещите.

Но е още по кофти, ако нещо се е случило но не можеш да го разкажеш, по някакви причини - защото никой няма да ти повярва (примерно).

Макмърфи е симпатичен не само заради бунтарската си роля, трагичен край и произход - дребен мошеник, но най-вече в това, че се оказва много благороден и добряк. Дали предава себе си? Може би ролята си на дребен мошеник, който обира горките душевноболни на карти, но не и същността си.