С кой крак първо стъпваш на пода сутрин???
Рискуваш самоубийствено, ако не знаеш!!!

Гъбарках в предишния пост на тема клишета. И като  казах, че клишетата, за това са клишета, защото са проверени във времето и съответно – верни, се сетих за суеверията. Кой, ако не точно те, са най-проверени и издържали времена и управления – от Петър Гудев през Петър Младенов до Петър Стоянов (и това веднага ми дава идея за друг анализ „Петъровците държавници, връзката с факта, че всички те са юристи или имат близък родственик по първа линия юрист и нагласите на народа към занимания с черна магия”, но това другия път). Та за суеверията. Преди да започна задълбочения си анализ, трябва да си изясня положението. Суеверни ли сме като хора или не сме? Аз, като оправна жена, винаги имам минимум два варианта, на които мога да се опра. Първият е едно мащабно статистическо изследване от преди някакво време, според което повече от половината нация сме абсолютно сигурни, че ако шефът ни се развика или мъжът ни кръшка по време на командировки, това е резултат на черна магия от кофти завистник. А две трети носим в джоба си откъснато заешко краче или сребриста кожа от коремчето на прилеп за късмет – т.е. подвластни сме на леки суеверия.
Второто доказателство, на което се подпирам, са персоналните ми наблюдения и емпирични и не-емпирични заключения. А те са категорични – изследването доста е смекчило данните и крайните заключения. Повече от сто процента от българите са суеверни. Не вярвате?! Веднага мога да ви дам убедителен пример – прозявате ли се? Прозявате се. Слагате ли ръка пред устата си? Мдааа......точка, суеверен. От древни времена се вярва, че лошите духове използват всяка прозявка, за да се вмъкнат в човешкото тяло и всъщност, слагайки ръка се предпазваме. И понеже веднага ще кажете, че примерът е йезуитски, давам друг – чукваш ли на дърво, а?
Още едно уточнение още в началото – ако за късмет поглеждаш младата луна през дясното си рамо – това не е признак на религиозност. Но разграничаването на религиозните от суеверните вярвания е една много трудоемка тема. Крайно време е някой да раздели един лист картон на две и внимателно да обозначи в лявата половина религиозните вярвания и канони, а в дясната – суеверните. Защото така се обърквам. Особено като се сетя, че нашествието на скакалци в село Подгоряне миналата година донесе на селото седемнадесет развода за една календарна година, а подобно фриволно поведение на скакалци си е едно от най-непоколебимите суеверия. От друга страна пък, нашествие на скакалци, според древните израилтяни, предвещавало глад и бедствия и това е споменато не къде да е, а в Библията. Същата работа и с числото 13 и тринадесетте души, вечеряли едновременно тайно, късметлийската четирилистна детелина и същото растение донесено от Ева на Земята (бе като стана дума някой ще ми обясни ли четирилистна люцерна носи ли късмет).
Въобще, да се отнесем сериозно към суеверията. Неглижирането на темата и липсата на познания в областта не води до нищо добро. Не си мислете, че с повърхностно тропане периодично по собствената си глава и невръщането, като сме забравили нещо автоматично сме елиминирали риска от невървеж. Нещата далеч не са толкова елементарни и прости.Минавате на другия тротоар като на пътя се протяга нагло някоя черна котка, нали? Прекрасно, а ако същата случка е на тротоара между площад "Конкорд" и площад "Шарл дьо Гол"?  Заобикалянето на черната котка там ще бъде абсолютно прецакване, защото по тези географски ширини въпросното животно носи само късмет и нищо друго. И като става дума за животни, пресичащи пътя ви, живо самоубийство е да нямате под ръка магически тотеми за спасяване в сюблимна ситуация, ако се шляете из Норвегия. Защото ако катерица там ви пресече пътя, могат да ви се случат какви ли не неприятности. Същите катаклизми и нещастия ви очакват с притичващите по тротоарите на Сърбия зайци.
Но световната научна мисъл е категорична - където и да се намирате, на нещастие е, ако:
Изхвърляш пепелта по тъмно.
Видиш детелина с пет листа.
Занесеш вкъщи яйца по тъмно.
Изрежеш ноктите си в петък.
Убиеш чайка.
Или срещнеш свиня веднага след венчилото си.

В следващ пост ще се спра на суеверията, които вещаят кеф и сполуки, като това - Ако прехвърча птиче над главата ви, очаквайте нещо хубаво, ако ви нацвъка - голям късмет.
 

Боже,това за чайките ме притесни смъртно.Какво ще правя сега ;)

От този смешен пост научих за суеверията много повече от всичко,което съм чел до момента.Каква ти е целта с него!!Накара ме да се замисля, никога не съм имал готово и завършено мнение по въпроса.Давай,давай такива темички!!Много ми харесва да са поднесени с усмивка по понеделнишки.Поднесени със сутрешното кафе в офиса правят седмицата поносима.

Знаете ли, аз още чета и не смея да започна да пиша. Не защото нямам КАКВО да кажа, а защото не знам КАК да го кажа. Искам в моя блог да говоря за смислени неща извън делничната информация. Някои от тях са плод на години размишления. Имах някаква идея за нужния стил но Вие ме накарахте да се замисля.
Публикувате ли някъде в пресата? Бих искал да използвам ваши коментари по време на упражнения.

Аз от твоя пост не разбрах самата ти дали си суеверна.На моменти създаваш впечатление,че не си а в следващ момент се прокрадва друго настроение.Нарочно ли търсиш такъв ефект.
И какъв е ефекта на материала?Към каква цел ни водиш?

Мерси! Не, не публикувам. Този дневник е почивка. Нещата, които говоря извън него, са отговорни за разлика от тук :))) Шегувам се...или не...

Далече съм от идеята да водя на някъде. Не подхождам съвсем безотговорно към блога, но и нямам мащабни амбиции. Наистина го приемам като форма на нередактирана почивка.

Не че те карам да се чувстваш ангажирана и да изпълняваш някаква амбицирана мисия, но мисълта за внушенията едва ли е защрихована при теб поне не създаваш поле за съответни заключения. Откровено аз знам отговора на въпроса, който ти зададох, за твоята степен на суеверие. Чудя се защо по такъв начин ни го казваш ;)

Не е нужно да се открива велосипеда. Това е осмиване на суеверието, ясно е.

Сигурен ли си :) Прочети пак постинга с удвоено внимание :)

Имаше едно за простирането на дрехите с гърба навън. Като ми го казаха се изсмях, но вече ми е станало навик всичките ми дрехи да гледат навън и бельото също...ей така, за да няма изненади:-))

Аз пък не съм съгласен, че прозяването с ръка пред устата е суеверие, а въпрос на култура и уважение към отсрещния и себе си...и ниекои от другите действия ,който са описани като суеверия и атавизми са поличби и знамения, а не суеверия, казах...но сега не ми се уточняват.

Естествено, естествено...това е ясно. Предложих тема на разговор - кое върви с етикет суеверие, кое се приема като такова, кое е суеверие и всъщност - какво Е суеверие... :)))

С този коментар станаха 13...добре, че видях навреме :))

а кат станат 69, кво правим:)

...хм...всъщност това тревожи ли те :)))

ви тревожи 69, аз като имах хрема кихнах 89 пъти
и нищо страшно не ми се случи, значи това 69 съм го подминал без да пострадам, хи-хи

- изобщо не е сигурно дали не си пострадал...но това е дълга тема;
Второ
- ма, друг път не ме тормози да размишлявам като станат 69 кво правим...