КЛИШЕТАТА.....пак за тях. Търкалящи се навсякъде клишета, към които имаме изградена свръхчуствителност. Дразнят. Като ги надушим, автоматически възприятията ни за отсрещния се трансформират – олеква, той олеква и симпатиите, подсъзнанието, химиите...не могат да наклонят везната. Клишетата зверски тежат.....Клишета политически, икономически, обществени, духовни. Клишетата, за това са станали клишета, защото са безумно дълго проверявани и просто са верни. Верни от коя гледна точка? Човек бил голям точно толкова, колкото били големи мечтите му. Какво е Мечта? И какво е Голям? Мда, именно, верни пак от страна на създадения шаблон.   

Формула: Мечтае-превръща мечтата си в реалност-реалността донася дивиденти-дивидентите променят начина му на живот-животът му е безпроблемен от материална гледна точка-автоматично става проблемен от духовна-прим. Т.е. – ако пред теб не стои драмата, дали ще можеш да си платиш тока, оскотяваш. Клише – ако имаш къща в центъра на Лондон, вила на Хаваите и замък в Ирландия – не можеш да чувстваш. Блясъкът в очите ти се губи и душата ти става празна като Рилски манастир в делничен ден, в пет следобед и само при условие и че вали дъжд. И обратното – нямаш къща в Лондон, всъщност, нямаш никаква къща никъде, от средата до края на месеца не ползваш градски транспорт от икономии, страхуваш се повече от пристигащите сметки от колкото от второто пришествие. Идеята, че Бог обича всички и си знае работата въобще не ти звучи убедително, но в душата ти е едно такова светло и богато...в очите блясък и жажда за живот, за същия този живот, на който казваш майната му още преди закуска.

Жаждата за живот – още едно клише. А всъщност, защо трябва да си жаден за живот. Защото ТРЯБВА – с блясък, с хъс. А ако ТРЯБВА точно обратното. Ако по-верният вариант е „празна” душа, незаинтересованост, неангажираност, кух циничен поглед. Защо това да не е верният вариант за живот? Защото противоречи на шаблона...Шаблонът, всъщност от който цял живот се опитваме да избягаме, а всъщност – все по дълбоко се закопаваме в него?!

 

Заяждам се........или не се заяждам.....

Клипчето - напомни ми за един приятел!

Имам си нос. Клише е.

Отричам да имам хриле, а устните ми са по рождение. Ако съм в такова състояние и в такава потребност, че ми трябва да си сваля гащите не искам клишето за мъжеството ми да не си е на мястото. И си е винаги там.

Понякога и душата си има гащички и се нуждае да бъде разголена. Правя го и разбира се, зейват клишета към които ако не съм превързан, би трябвало да съм чудовище.

Глупости говоря, но днес ми е една нега и весело настроение:)))

Много усмивки.

Просто провокация бе, хора........не ми се сърдете толкова :)))

Мисля, че разбирам провокацията. Не Ви липсва смелост. Поздрави!

Смелостта понякога граничи с безразсъдството...
Още се колебая дали да оставя поста.
п.п.Той е единствения, чиито коментари почти не пускам. Познайте защо :))

маями
саундс лайк миазми:))
но се присвкуплявам за суеверията, че са булшит, бтв те идват от средновекованото светоусещане и от църковноримокатолическия ценър "клиши", топографски се намира близко до клюни, който по веремто на филип хубави 5 е бил сринат заради цистерианците паписти