Обрулени от вихрени повеи

 на зла и кална зима,

забравили за нежност,

милост и човешка дума,

очите ни – стоманени игли,

душите –  мънички и зли.

Въздигната направо от калта

изправяме ранената снага,

напук на тежкото олово

в приведените рамена,

И ставаме - отново... и отново.

За да вървим.

Да се спасим.

Вървим.

На пътя ни- цветче красиво

или поглед ласкав, обичлив.

Искра изскача като от огниво -

денят е вече цветен и щастлив.

Едно единствено цветче красиво.

И поглед - ласкав, обичлив.

по пътя си, и срещнеш нечий ласкав поглед, значи имаш много...

Усмивки от hristam :)))

И това ме радва. :)

Човекът е път. Споделеност и любов е цел.

Не замъглява очите ти и можеш отново да видиш на пътя си "цветче красиво

или поглед ласкав, обичлив"...

Поздрави, приятелю, и не отсъствай толкова дълго...

и вървим, вървим...
Поздрав :)

много е красиво!

Съгласна съм с mamas :), не отсъствай толкова дълго! :))

Благодаря ти приятелю, за споделения коментар.

Мила, както винаги:)))) Славе, много се радвам, като те срещна из блога си-носиш доброта и обич винаги със себе си.

Здравей беличко/не беля, а беличка:) Макар, че то всека една жена си е и беля де ;) Това е за дае те усмихна, не да те обидя- аз обичам жените......и човеците де-сега пък да не се засегнат другите:))) Уф-само глупости ръся:))))))))

И аз не искам, ама..........:) Поздрави на снежната Дания

Много ми хареса :)

Едно поздравче и пожелания за цветни дни:

http://vbox7.com/play:c3c5141e

Макар и да не мога да чуя звука в момента. И да ти е цветно и на теб.

да се радваме и на малките неща, ни прави по-устойчиви срещу житейските несгоди...;)
Поздрави, приятелю Рapadok!

Извини ме, че чак днес ти отговарям.Не се навъртам много често из собственият си блог май :) А написаното от теб е абсолютно вярно. Поздрави :)