Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2014 12:26 - Ежкобежковщини (1) повест за деца
Автор: vanyavanya Категория: Други   
Прочетен: 647 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 18.01.2016 23:42



Ежко и Бежко се запознават

първа глава

Двамата таралежовци живееха в лескόвата гора.  Ежко в луксозната зона, съседи му бяха от гилдията на преуспелите гущери, известни жабешки звезди и дори всезнайните от далечни времена врагове на таралежовия род лисици, бухали и язовци. Всеки се беше барикадирал с висока ограда, система за наблюдение, подземни гаражи и дори някои не излизаха без бодигард.

Бежко пък - на другия край на гората. Беше се заврял в изоставено приземно стайче, с никакви удобства, но затова пък без съседи… Понякога наминаваха светулките и се раздумваха за едно друго.

Работеше нощем на сезонна работа. Така срещна Ежко…

Опитваше се да завали и Бежко, увит като пашкул, с анурак и почти празна огромна раница – както обикновено обичаше да се екипира, се беше запътил към офиса за нощната смяна. Поспря да си вземе нещо топло  за пиене от крайпътен автомат… Там завари друг еж, който нервничеше и си го изкарваше на автомата. „Това животно – ти искаш мляко, той ти пуска сметана, сега пъкстотинките не достигат… Амаа… Ще го ритна, ще се засиля и ще го ритна..ето сега, убодох се на собствените си бодли!!!.....” Другият еж сумтеше и се въртеше, а Бежко закъсняваше.

       - Мога ли да помогна? – Ежът стреснат спря да си мърмори, прокашля се и заяви:

        - Това е най-ненормалният апарат за напитки, който съм ползУвал. – Наблегна на у-то. След което добави, че е пуснал точно читирИдесет стотинки.

На Бежко му досмеша от престараващия се да говори културно събеседник. След като и двамата приключиха с автомата, се заговориха и тъй като се оказа, че са в една посока, повървяха заедно докато стигнаха до Бежковия офис.

На следващата вечер историята почти се повтори. Засякоха се на автомата и пак тръгнаха заедно. По-приказлив беше Ежко. Стана ясно, че е завършил колеж, не какъв да е –  изреди имена на видни ежове, завършили същия колеж! След това специализирал в чужда страна, дипломирал се с медали, родителите му купили самостоятелно жилище, лъскава кола, която държи в гараж, за да не предизвиква завист сред съгражданите си … Но…за него било удоволствие да върви пеша, дори да се тъпче в рейсове! Било му омръзнало все да е специален! Животът му преминал като в лабиринт… Учене до късно - на лампа, изпити, ръкопляскания, кола с тъмни стъкла, лукс и парфюмирани салфетки… А сега и работа пред компютър! На всичко отгоре и не можел с никого да си говори във  форуми и да има приятели – шефът следял стриктно да се спазва работното време и забранявал всякакви отклонения. За най-малката грешка и можел да изхвърчи от работа.

Бежко слушал всичките тези излияния. Било му странно, че се чувства добре на фона на елегантно облечения си нов приятел, разговарящ изискано, изреждащ всичките си успехи и придобивки, поглеждайки го отвреме-навреме победоносно. Някак долавяше тъжната усмивчица, готова всеки миг да се търкулне и да ги накара да се почувстват стари приятели, в чиято главица се въртят всякакви пакости!




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. skotadix - Много свежо...
17.09.2014 13:01
Приятно, ведро и модерно...Ежко е супер...
цитирай
2. vanyavanya - А Бежко...?
17.09.2014 22:37
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vanyavanya
Категория: Поезия
Прочетен: 448501
Постинги: 489
Коментари: 438
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031